автор: lubotran

След като приключи с Житието на Великомъченика Прокоп, Ученият реши да наруши последователността при изследването на Обектите. Вместо Стая № 2 от "Бърлогата на Лъвовете", реши да посети "Покоите на Горските цветя". Там щеше да постави "Вълшебната шапка" със сензорите върху главицата на Нежното Горско Цвете Недялка, която за всички в Дома беше просто Жулиета.

Въпреки, че темата Любов не се причислява стриктно към областта Наука, Ученият също е човек и не е лишен от слабости. Той също като всички останали бе заинтригуван от Любовната история, която се разиграваше пред очите на всички Обитатели. И така Филмът наречен "Жулиета" можеше да започне.
На първите кадри се появява Главната героиня Недялка, хубаво, послушно момиченце, хванало се здраво за полата на Баба си. Общо взето така и прекарала по-голямата част от времето, наречено Детство, гледайки тази
пухкава старица в очите и възприемайки от нея основните "женски" добродетели като Търпение, Грижовност и други подобни.
Когато тръгнала на училище се проявила като добра и сериозна ученичка, на която всички предвещавали доста светло бъдеще.
Вече в Гимназията, тя разцъфнала, превръщайки се в истинска красавица. С дълбоки сини очи и дълга руса коса, привличала замечтаните погледи на съучениците си, въздишащи безнадеждно след нея. Във времето на "съзряването", което кой знае защо наричат Пуберитет, тя отбягвала повечето от тях. Причината била, че болшинството се случили все хилави полудеца, с мъхави мустачки и недоразвити телца, неотговарящи на появилата се в нея странна слабост към едрите и груби момчета. Колкото по-едри и груби, толкова по-привлекателни се стрували те на Недялка. Затова съвсем естествено, първата, а и последна Ученическа любов, която тя "завъртяла", била с един съученик, наричан от всички в Гимназията "Неандерталеца". Той дължал този си прякор на ниското чело, изпъкналите скули и дивия поглед, всичко това, а и грубото му безцеремонно поведение силно напомняло на праисторическия човек от Учебника по История. Всички се чудели и маели как такова хубаво момиче може да има нещо общо с такъв дивак, но в нейните очи "Неандерталеца" изглеждал като нежен Принц, силен и мъжествен, способен да я защитава от всичко.
Изненадан и поласкан от обърнатото му внимание, в началото той действително се стараел да бъде мил и внимателен. Водел я на боза в Сладкарниците, после на Кино и даже се опитвал да "ръмжи разни забавни истории", които тя много, много не разбирала, но на които звънко, звънко се смеела. Както само една влюбена ученичка може да се смее.
Но периодът на нежностите с "Неандерталеца" приключил, след като той успял да я замъкне в храстите, където без да се церемони много, много, подгонен от хормоните задоволил ниските си страсти. Ей така, малко грубичко "по Неандерталски", точно както преполагал, че тя ще го хареса.
След това събитие, започнал да показва и истинската си праисторическа същност. Станал ужасно ревнив и груб. Често крещейки в лицето и, "Що та гледа тоя ма? Ти мене за смех ли ша ма правиш, а?" И други такива "нежни въпроси", след което преминавал и към физически действия. Тя го търпяла известно време, носена от бързо гаснещата инерция на Любовта, но положението се влошило когато физическите му "аргументи" започнали видимо да се забелязват като синини по нейното лице. Тя не се оплаквала на Родители или Учители, защото още го обичала, но се налагало да прикрива с дебел слой грим следите от неговата "любов".
Когато най-после се решила да му каже, че не иска да излиза повече с него, Любимият дал ясно да се разбере, че раздялата с него няма да е лесна работа. Причаквайки я, кълнейки се, че ще се поправи и какво ли не още, той упорствал и "откачване" от него нямало.
Целият този кошмар приключил едва когато завършили Гимназия и "Неандерталеца" бил "въдворен" волюневолю в Казармата. Така тя повече никога не го видяла или чула нещо за него. Настъпило облегчение. Истинско облегчение, че най-после "Принца на нейните мечти" се е изпарил безследно.
След този не особено приятен Епизод и вече самата тя Зрелостничка в Любовта и Живота, липсата на амбиции за усъвършенстване и образоване я отвели в един скучноват Гараж, където започнал нейният също толкова скучноват трудов стаж.
Денят й минавал седейки зад едно гише, приемайки и предавайки Пътните листове на банда шофьори, все груби и недодялани мъжаги, напълно отговарящи на извратените представи, които кой знае защо имала за Шармантните принцове.
От цялата Менажерия, един екземпляр се откроявал с внушителните си размери и изключително грубите и безпардонни свои обноски. Всички го наричали със страхопочитание "Глигана" и гледали да стоят по-далеч от него, но не и нашата Зрелостничка Недялка. Той обикновено завирал зурлестата си муцуна през отвора на нейното гише, предавайки или получавайки Пътните си листове и ръмжейки недодялано се опитвал да завърже нескопосано някакъв "мил" разговор. Така отново проклетата слабост към едрите, груби мъжаги изиграла поредната си лоша шега на наивната Недялка. Тя се съгласила да излезе след работа с чаровният (в нейните очи) "Глиган". Първо на Кино, после на Ресторант и оттам разбира се...на обичайното място в храстите, където опитала и Любов "по Глигански". Но този път минали и през Съвета, където хванати за ръце си обещали "вечна любов и щастливи старини". Красавицата и Глиганът, странна Влюбена двойка. Можете ли да си ги представите? С голяма доза въображение може и да успеете. Но и с Глигана "романтичният пе- риод" приключил бързо-бързо и започнал малко болезненият "реалистичен период". А той съвсем не бил песен или разходка в Парка. Отново познатите въпроси "Що та гледа тоя ма? Ти мен за смях ли ша ма праиш?".... и тем подобни и тем подобни. Все въпроси, задавани някога многократно от друг "честолюбив избранник" в Гимназията. Но разликата този път била, че вече имало налице и Глиганче (Ангелче за майчиното сърце), а и ръката на Баща му била доста по-тежичка от тази на непълнолетния "Неандерталец".
Недялка стискала зъби и търпяла "боксовите упражнения" на Глигана, но този път само и единствено заради детето. Любовта се "изпарила, уплашена" още след първото Круше.
Този малък нежен Ангел, който разтапял майчиното сърце, както "Слънцето разтапя сладоледа в горещ зноен ден." (Ах пак тази Поезия, май че не е много удачна тук. Горката жена страдала и не й било до никакви Поезии.)
И така Ден след Ден, Година след Година. Тя търпяла и не се оплаквала на никого. А и имало ли смисъл?
Когато се налагало да ходи понякога до Спешното отделение за някой шев или гипс, обяснявайки, че е паднала по стълбите, тя мислела само за своята рожба, Глиганчето.
"Какво е виновно, че да злепоставя баща му? То има нужда и от баща". Такава била в нейната поразмътена от ударите глава логиката тогава.
Но честите "падания по стълбите", въпреки че пораждали някои съмнения у Докторите, си оставали само съмнения и нищо повече. За Глигана нямало никакви последици. А той с годините съвсем озверял. Ударил го здраво на запои, пиянски скандали и сбивания. Прибирайки се след полунощ в къщи, удрял няколко шамара на Любимата за "лека нощ" и се хвърлял да грухти в кревата, свинята му със свиня Глиганска. Горката Недялка търпяла, търпяла и се молела този кошмар да приключи, но забравяла за страданията си в мига в който нежно поглеждала към малкото си Глиганче. Нейното Слънчице. Нейното Ангелче.
С годините, след толкова много "съпружеска любов и внимание" тя придобила доста очукан външен вид. Заприличала на Боксьор, доживял петнадесетият си рунд в тежък Професионален мач. Уморен, поокървавен, но още крепящ се на крака.
"Кой може да преживее всичко това и какво го е крепило изправен на този ринг досега?" Интересен въпрос който навярно бихте си задали, нали? Но ние не знаем точният отговор на тези въпроси, а можем само да гадаем. В нейния случай, само една много търпелива и жертвоготовна Майка като нея и никой друг не е способен на такъв Подвиг. И то заради едно малко, крехко същество (с мила малка зурличка).
Започнала силно да накуцва с единия крак, а лявата й ръка заздравявала многократно накриво й създавала сериозни проблеми, но тя все още стояла "изправена на ринга". Рингът, наречен Семейство. Нейното Семейство! Ако сте гледали филма "Роки Билбао", ще можете да си представите за какво става въпрос. А и кой знае как щели да завършат нещата на този Ринг, ако една нощ Глиганът най-после не си "намерил Майстора". Един друг Глиган, негов другар по чашка, при поредната пиянска свада го намушкал в надутия космат търбух, а по пътя към болницата той най-после предал Богу дух или по-точно казано предал Дяволу гнусният си смърдящ на алкохол дух, осво- бождавайки женицата си от дългогодишния кошмар, в който била при- нудена да живее. Веднъж отдъхнала си с облегчение, Недялка най-после могла да заспи спокойна, знаейки че никой няма да се появи отново отнякъде и да размаха огромните си лапи. Какво облегчееение? Каква наслааада?
Овдовяла, тя вече можела да се съсредоточи единствено и само върху отглеждането на малкото Ангелче. С "шармантните Принцове" тя приключила веднъж и завинаги (поне таке си мислела в този момент).
Но злата Съдба не пожелала да я остави на мира. Малкото Ангелче пораснало а и заприличало силно на Татко Глиган. И по външен вид и по нрав. Истински "Бащичко". В училище се събрало с най-долната измет, която можело да се намери там. Бързо изучавайки пушенето, пиенето, кражбите и побоите. А в онези "тоталитарни" времена училищните власти не тол толерираха подобно поведение и той бил изключен за Хулиганските си прояви, а след няколко кражби въдворен в ТВУ. Там след "тежък" Труд, Възпитание и Учение успял да завърши с "отличие" и излязъл изпечен Престъпник и Негодяй. Зает с престъпните си дела, той рядко посещавал остарялата си Майка, но когато го правел, бил винаги пиян и интересуващ се главно от скромната й пенсия, а не толкова от нейното здравословно състояние. Измъкнал скромните левчета (къде с добро, къде с лошо), той изчезвал отново. Но за нея си оставал все така малкият "Ангел", нейното "Слънчице". Какво да говорим? За Майчината любов граници няма! Няма и лоши синове и дъщери. Пък били те и напълно завършени Гадове.
Но една вечер, маминият "Ангел" яростно се "включил" в една пиянска свада много подобна на тази, коствала живота на баща му, с тази разлика, че той се явявал Агресорът, а не Жертвата. Жертвата, друг Глиган, с когото Ангелът другарувал "на чашка", издъхнал в линейката на път за болницата. Над Недялкиното Слънчице "надвиснало" дело за убийство с всички произтичащи от това последствия. Разбира се Майка му изоставила всичко друго и се разтичала да го спасява, да търси Адвокати и да се надява на Чудо.
Адвокат, който обещал щедро Чудеса разбира се се намерил, но искал умопомрачителен хонорар. Любящата майка не се колебала и за миг и след кратка среща с кварталния Лихвар, набавила астрономическата сума и я предала на "Адвоката-чудотворец". За целта се наложило да Ипотекира скромното си жилище, но за Детето кой не е готов на всичко? Наистина на всичко!
Делото се проточило, стигнало се до обжалвания на Присъдата. Трябвали още пари и посещения при Финансовата акула. Все пак нещата приклю- чили, когато "Ангелът" бил прибран на "топло" за доста дълъг, дъъълъг срок.
Адвокатът доволен внесъл в Банката поредния си огромен хонорар, а на съкрушената Майка останало да се издължава на Финансовата акула. Да общува човек с такава Акула е определено едно твърде неприятно преживяване. Опиталият го със сигурност знае за какво става дума и често после не иска "да си спомня" за този Кошмар.
В тази трагична ситуация имало обаче и един малко комичен момент. Когато Лихварят, давайки на изтерзаната Майка само седмица срок за издължаване я заплашил с най-сериозният си тон, че в противен случай ще изпрати Биячите си. Горкият лихвар, да плашиш Боксовата круша с Крушета. На Недялка това й се видяло даже смешно, но нищо не казала, а само гор- чиво се усмихнала. Парите не върнала в определения срок, защото просто нямало откъде. А за нея боят вече бил просто като "разходка в Парка" и никакви аматьори Биячи не можели да я уплашат. Ама съвсем! Явно Лих- варят не бил гледал филма "Роки" и затова се бе изложил така. Знаеш ли го? Жалка, жалка личност! Лихвар! Ще плаши-това му дай на него. Пфууу..!
Разбрал, че заплахите с бой не минават при тази Клиентка той завел дело в съда. И след няколко намигвания на когото трябва, Недялка била осъдена да напусне жилището си в тримесечен срок. Окончателно решение, непод- лежащо на обжалване! Да не говорим колко справедливо било то? "Правото" въобще не се интерсувало от това понятие и отдавна, отдавна го бе изхвърлило от шибания си "юредически" речник. И това ми било Право?!Срам и Позор е това а не Право!
Като поредна Жертва на безсърдечната, алчна Финансова акула, пред Недялка се очертала доста тъжната перспектива да се превърне в Бездомна старица, чийто светъл Ангел гние в затвора. Улиците, Градинките и Жилищ- ните входове, това щели да бъдат местата, които да нарича свой Дом в обозримото бъдеще. След всичките тези тежки години? Нееее, това не е справедливо! Никак даже! Вие какво мислите?...
Оказало се, че и "Странната ръка" била на подобно мнение. А нейното мнение се зачита! И още как! То стои далееч, далееч над мненията и решенията на Съдии, Адвокати, Прокурори и цялата Юридическа паплач, въобразяваща си, че тя раздава Правосъдието.
Ще ви даде тя на вас едно Правосъдие, но когато му дойде времето! Гадове с гадове! Да изхвърлите беззащитната старица на Улицата. Не ви ли е срам? Юристи!?
Залисана в Съдебните дела и какво ли не още, Недялка забравила, че по съвет на една съседка е подала Молба до Социални Грижи като кандидат за някой Старчески дом. Чувайки мълвата колко нищожни са шансовете някой да бъде одобрен, тя и не хранела никакви надежди в това отношение. Но "Странната ръка", чертаела други планове за нея и решила да поправи тази крещяща несправедливост. Веднъж и завинаги, както само тя си знае и може. Най-учудващо и за самата ("Многострадална Геновева") Недялка получила Съобщение, че "Старчески Дом №3" е готов да я приеме. При това само дни преди предстоящото изхвърляне от скромното й жилище. Тя набързо събрала някои лични вещи в една пътна чанта, сред които и две бебешки снимки на нейния "Ангел", невинно усмихващ се и излагащ на показ двете си новопоникнали бивнички, пардон зъбчета. Всички други албуми със снимки, напомнящи за "Неандерталци" и "Глигани" изхвърлила с огромно облегчение на боклука. Оставила извиканите от улицата група цигани доволно да ровят и избират от боклуците събирани с години в нейното скромно апартаментче. Тези дълги, дълги, тъжни и тежки години тя оставяла вече зад гърба си, нейният нашарен от многобройни белези гръб.
След като пуснала ключа в пощенската кутия тя се отправила с бавни стъпки, понакуцвайки леко към "Острова на Спасението". Отръскала се най-после от кошмарните си спомени. Усмивка на облегчение и надежда се появила на очуканото й от годините и от "любимите хора" лице. Старчески дом? Какво пък, може и да не е чак толкова лошо? След толкова тъжни преживявания и страдания тя нямала вече нито капка страх от бъдещето.
"Осигурен покрив и прехрана, другото както дойде"- промърморила си философски тя.
За Любов въобще и не си помисляла. Нейните минали "партньори" се бяха погрижили здравата да деформират нейните понятия в тази област, заедно с лявата осакатена ръчица и части от някога красивото й лице.
Да пожелаем на Недялка Нов старт, Нови по-приятни Преживявания, а защо не и малко Любов? Да се надяваме, че този път тя ще си "отваря очите" за Правилния човек.
А вие купувайте в. Старческо Дело! Най-интересното предстои. За цената на една бира можете да преживеете отново Любовта. Хайде, Народее, има ли желаещи?