автор: lubotran

По стечение на обстоятелствата, Вторият обект за изледване беше съжителят (в стая номер 1) на Поета. В Дома той носеше прозвището Ромео, но защо и как го получи ще стане ясно в следващите Серии.

А ние да вземем отново пуканките, да си намерим някой по-удобен стол и седнали пред Екрана на Централния компютър, да проследим Нелекия му жизнен път.
Роден в типично Социалистическо семейство на Служащи и носещ името на дядо си Прокоп, той бил добро и щастливо дете. Поне до момента, в който още в ранна възраст загубил Баща си при нелеп инцидент. Oстанал под всеотдайните грижи на Майка си, той растял затворен и стеснителен (за щастлив не ставало вече и думa) и тези му качества предопределили последващото му развитие като Младеж и Зрял човек. В Училище странял от другите деца и нищо чудно, че останал Дете без приятелчета. Свивал се на последния чин и никога не вдигал ръка да покаже, че знае отговора на обсъждания въпрос, a винаги го знаел, защото бил ученолюбив и умен, даже доста по-умен от съучениците си, но страшно се боял и срамувал да го показва. По тази причина за съучениците си той бил просто "Срамежливко".
Плах и свит останал и в младостта си, а впоследствие и като Студент в Университета. Бил добър Студент, с отлични оценки, но понеже не се бутал в Организационната дейност, винаги оставал настрана, там някъде в ъгъла, където да не се забелязва много, много. Тъмният ъгъл бил "Неговото" място, полагащо се за "срамежливци" като него. А и той нямал нищо против това положение. Приемайки съдбата си с безразличие той "си знаел мястото".
Майка му, като всяка Майка, била истински притеснена за него и неговото "Място". Тя виждала пределно ясно нерадостното бъдеще, очакващо нейното Умно и Трудолюбиво момче. Особенно след като разбрала, че на Новодипломираният от Университета Прокоп предстои Разпределение в Дълбоката провинция. Затова решила най-после да действа, а не да гледа безучастно как нейния Мил син пропада в "Черната дупка на живота".
По някаква случайност на Съдбата, тя се явявала далечна братовчедка на един влиятелен Политически деятел, по-известен с Ловните си трофеи и постижения, отколкото с Политическите си прояви. Но, че е влиятелен и думата му се чува, в това нямало съмнение.
След като успяла да си уреди среща по "Личен въпрос с бате Пенчо", тя пристъпила прага на внушителния му Кабинет, някъде по високите етажи на Власта. Братовчедът, "бате Пенчо" я посрещнал престорено сърдечно, позачуден от кой ли точно клон на Родословното дърво идва тя. Но изслушвайки разсеяно тъжната история за нейния син, в края на краищата решил да помогне.
"Братовчедка е все пак. А кръвта вода не става"- промърморил си той.
При това се намирал в изключително добро настроение, защото на другия ден му предстояло заминаване на сафари в една приятелска Африканска страна. Нямайки много, много време за губене с разни досадни "дреболии", а и какъвто си бил импулсивен, въпросът със "срамежливия" роднина Прокопчо се задвижил моментално. Той решително вдигнал слушалката на "вълшебния" телефон от масивното си бюро, набирал номера на "правилните другари", заръчвайки им да помогнат на Прокоп.
"Мноого добро, мнооого Наше Момче. Направете там каквото трябва! Нали знаете? Ясно ли е?" и набързо се сбогувал с "Брадчедката". Всичко било от ясно по-ясно, даже "кристално" ясно, на когото трябвало и напълно достатъчно за Новят старт. Светлото Бъдеще разтворило широко своите врати пред Прокоп и "учтиво го поканило да влезе". И той "срам не срам" и побутван окуражително от Майка си, влязъл.
От този "звезден" момент, на Прокопчо "Срамежливия" му тръгнала "Добра карта". Вместо в Дълбоката провинция той бил назначен на стартова, но много перспективна позиция в престижно Министерство. И така благодарение на чичо К., духнал "Попътния вятър в гърба му и започнало бързото му изкачване по Кариерната стълба". Не че не го заслужавал, напротив, той бил трудолюбив, компетентен и един от Служителите, които действително си вършели съвестно работата в това Министерство. Но решаващ фактор за бързото му израстване все пак си оставал факта, че другарят Прокоп е човек на другаря ..... Какво да се прави? Такива времена били, а и твърде вероятно още са. Някои неща не се променят никога. Връзкарството и Ходатайството май са от тях.
"Човещинка е. Няма да оставим нашия човек, я?"- оправдава се къде гузно, къде не този или онзи "Високопоставен". Все Добри и Честни граждани, силно загрижени за Ближния (техния Ближен, разбира се).
Въпреки свития си и затворен характер, нещата при "ближния" Прокоп започнали да изглеждат доста обнадеждаващо. За радост и успокоение на Майка си получил Ведомствен апартамент. Спестовните му сметки бързо набъбнали с няколко нули, благодарение на високата заплата и скромния начин на живот. Изобщо дотук добре, че даже и мноого добре, но....
Но разбира се винаги има и едно "Но", неизбежно появяващо се незнайно откъде и защо. "Много хубаво не е на хубаво"- така гласи една народна поговорка и нашият Прокоп станал нагледен пример за правотата и мъдростта й.
Неговият Материален успех не останал незабелязан за една група хищници, облечени в къси поли и носещи блузи с дълбоки деколтета.
"Златотърсачките" закръжили около него като акули надушили кръв във водата. Нищо неподозиращият Прокоп, даже и не разбрал, че зад кулисите се провеждали безмилостни, кървави схватки между конкуриращите се Вълчици, коя от тях първа да се усамоти с "крехкото Агънце". След като Самката-Победителка успяла да разгони конкуренцията, съдбата на Прокоп била окончателно и безвъзвратно решена."Агънцето" омаяно и прелъстено, било заведено в Съвета да подпише Брачния документ.
Нещастната му Майка, уведомена впоследствие за "щастливото събитие" била обвзета от силна тревога след като видяла новата си Снаха. Но горката тя, предчувстваща ясно какво бъдеще очаква нейния любимия Син с такава Съпруга, била безсилна да промени нещата. Оставало само да чака притеснена предстоящите събития да се развият от само себе си.
"Каквото е писано да става, ще става"- вайкала се тя със свито сърце.
И събитията се развили по начин не много по-различен от вече предполагаемия. След около година, Прокоп вече "облегчен" от бремето на спестовните си сметки, станал по неволя участник в доста травмираща бракоразводна процедура, "плащайки" сметката за допуснатата Грешка. А брак с Вълчица си е безспорна Грешка. Надали има някой да се съмнява в това?
Наричан публично Мухльо, Жалко подобие на Мъж и с други "нежни" определения, той чакал стоически да настъпи краят на този кошмар. И той най-после приключил. Оставен да "ближе" душевните и материалните си рани, причинени му от Развода, Прокоп с учудване установил, че още има къде да живее. Благодарение на това, че жилището било Ведомствено и му се полагало за заеманата от него длъжност, той успял да го запази (за огромно разочарование на Вълчицата, вече бивша съпруга, разбира се). Това жилище се явявало и единственият "Материален актив", останал му след първата бракоразводна драма. Необходими му били няколко години, за да се посъвземе от преживяния Кошмар. И полека, лека, зает с работата си, той отново започнал да стъпва на крака.
Но.... Отново това Но.
С попълването на Спестовните му сметки, акулите отново започнали да кръжат около него. И в края на краищата Историята с Брака се повторила. С тази разлика, че този път изгубил и жилището, което за беда междувременно закупил от Ведомството. Този път поредната Самка успяла да го "оглозга" съвсем. Браво на нея! На глупавите Агънца така им се пада.
А "Агънцето" Прокоп? При него нещастията за съжаление не приключили с това. "Има ли глава да пати, ще пати." Той явно носел на раменете си една от тези "патещи" глави. Какво да се прави? Съдба!
Майка му се поболяла от притеснения и напуснала този свят "с отворени очи", сякаш питаща, "Какво го очаква моят Прокопчо? Каквоо? Каквоо?" Разбира се тя нямало как да узнае отговора на този въпрос.
Прокоп за разлика от нея бил още Жив и Здрав, макар и за пореден път пообран. А сега вече и съвсем осиротял. Не му било леко. Никак даже не му било леко, но избор имал ли? "Каквато попара си надробиш, такава и ще сърбаш", май че така се казваше. И той сърбал ли сърбал, чак ушите му запукали.
Погребал Майка си, настанил се в наследения от нея апартамент и отново започнал дългият и мъчителен процес на Съвземането. И разбира се успял отново да стъпи на крака, донякъде благодарение на високата си Длъжност в Министерството, донякъде поради скромният си и спестовен начин на живот. Но вродената му стеснителност, съчетана с безкрайна наивност и неумение да отказва нищо на никого отново го подвели. Стъпил, нестъпил на крака и отново станал жертва на поредната Вълчица в къса пола и дълбоко деколте.
"Стига бе Прокопе с тази до болка позната история!" Този тип, той започва май да омръзва и на Автор и на Читатели как с тази си Наивност, Плахост и Безпомощност става все лесна жертва на Жените, готови да се възползват от слабостите му. "Отвряй си очите Момче, че както я караш ще стигнеш ..."
Но да караме нататък! Да му дадем шанс. Може и да се поправи? Да не вярва човек, ама хайде от нас да мине.
Отново обран, този път и вече пред Пенсиониране, нещата не изглеждали добре за него. Никак даже. Задухали бурните ветрове на Промените, "Перестройката" и последвалия колапс на цялата Политическа система. И какво ли още не. Все Значими и Драматични събития, които залюшкали хората напред-назад и нагоре-надолу, без да се съобразяват много много с тях." Като песъчинки понесени от бурята...", ако искаме да се изразим по-поетично. Поезията настрана, но поразклатеният Прокоп успял все пак да се пенсионира точно навреме, броени месеци преди "Стария режим" да рухне и да започнат "гоненията на неудобните по Министерства и Организации". Така той избегнал по чудо "кървавата баня и народния гняв". Бившите му Колеги несъмнено с огромно задоволство биха му ги устроили заради прозвището "Човекът на кръволока ....", залепено (незнайно за него) като етикет на гърба му.
Разбира се безспорна истина е, че въпросният "другар" бе проливал само дивечова кръв, но кой се интересуваше от истината в тези мътни времена? Лепваха ти етикета на челото или гърба, превръщайки те моментално в "свършен" човек и окото им не мигаше. Тези новоизлюпени "борци срещу Комунизма, Тоталитаризма" и какви ли не още .....изми, членове на разни СДС-та, ДПС- та, БСП-та и други Партийни и Непартийни Организации, всички до един завършени кучи синове, събрани в глутници използваха мътните води, за да се издигнат и уредят, устройвайки за целта истинска Вендета с бившите си "другари" и колеги. Какви времена, какви нрави, какви кучи синове?! Само да им беше останал в ръчичките и щеше да стане страшно за него. Прокоп неволно потръпвал при тази мисъл. Тези същите ръце, с които другарски се бе здрависвал десетилетия наред, пожелавайки му добър и успешен ден. Те същите щяха и да го разкъсат. Но не успяха да го "докопат" в края на краищата. Браво на тебе Прокопе! Измъкна им се! Евала пич!
Прокоп успял да се "сниши", оставайки незабелязан и позабравен от тях си отдъхнал дълбоко облегчен. Но многобройните му разводи го оставили лишен от каквито и да е материални средства и блага. Понятието "Гол като пушка", използвано понякога от народа, описва сравнително точно плачевното му финансово положение. Нещата наистина се понесли надолу, от лошо към по-лошо, когато и приличната му някога "чиновническа" пенсия паднала жертва на Хиперинфлацията. Така горкият Прокоп останал да се надява само на някакво Чудо, за да може да продължи житейския си път напред.
Ех Прокопе, Прокопее, ако можеше да те види отнякъде сега Майка ти, жив щеше да те оплаче. Но времето за оплакване още не бе дошло, а както и ще видим, никога нямаше да настъпи за него.
Чудото се появило отнякъде с лееко, лееко закъснение, но все пак дошло. Това животоспасяващо Чудо се случило и той бил приет в "Старчески Дом №3". "Странната ръка" го извадила "полуудавен" от водата и полагайки го внимателно на пясъчния бряг на "Острова на Спасението", сложила край на "мъките Прокопиеви".

Нека да го оставим да се съвзема на пясъка, а Вие драги Читатели, докато чакате Чудото да навести и Вас, купувайте в."Старческо Дело"!
Купувайте, купувайте! Не се стеснявайте! Хайде, че не останааха!