автор: poligraf

Когато захожда слънцето, морно,
по залез стихнал в шалте от ръжда,
когато нощта зове неуморно
ме търси зов на красива жена,

такава дето изгаря до спазъм,
до сетна фибра, любовна, в плътта,
с онази дива, неземна, съблазъм,
родила в Адам и Ева греха.

Със нея мигът е съща нирвана,
напоила до сладък стон страстта,
тя е жената - муза мечтана,
тържество на флуида в кръвта!