автор: lubotran

Ето че най-после дойде времето на пуканките, затъмнените салони и съпреживяванията с Героите от Филмовите ленти.

Първият Обект на когото Ученият постави "Вълшебната шапчица" със сензорите обитаваше Стая №1 в "Бърлогата на Лъвовете". Първата прожекция бе Историята на неговия живот. Труден живот, тъжен живот. Но нека започнем отначало. Този Нещастен човек получи прозвището "Поет" едва след постъпването си в "Старчески Дом №3".
Преди това цял живот беше наричан Луд, Побъркан, Смахнат и други вариации на обидни определения, които през годините се комбинираха с Дете, Младеж, Счетоводител и накрая преди постъпването в Дома, градуира до Смахнатия Дядка. За един кратък период от времето му в Гимназията, когато неговите съученици-кретенчета чули волю-неволю за "Илиада"-та и някакъв сляп древен Поет, му залепили прякора "Омир" и ходели зад гърба му имитирайки слепец почукващ с тояжка. Голям смях падал, но какво може да се очаква от едни кретенчета? А за съжаление и Гимназията и целият Свят били (а и може би още са) пълни с такива елементи.
И всичко това поради една единствена Причина, хората с които бе принуден да живее и общува бяха пълни Профани. Като се започне от Децата, впоследствие Младежите, Колегите, Съседите и цялата останала Сволач нямаха никакво понятие от Поезия. За тях това бе една Глупост, нещо достойно единствено за Присмех и Подигравки. А той носеше Поезията в себе си и искаше или не, страдайки "влачеше Кръста" си .
Неговият странен начин на изразяване имаше тази особеност, че всяко изречение завършваше с някаква странна дума, така че да се римува с последната от предходното изречение, а това предизвикваше взрив от присмех и подигравки у другите деца. Вследствие на тази реакция, той от малък се затвори в себе си и свил се в някой ъгъл самотен си мърмореше нещо под нос.
Странното му поведение и изказ разбира се обезпокоиха Родители му и те го заведоха на преглед при Специалист. Той го изследва както се полага. Рови, търси какви ли не симптоми и синдроми, но неоткривайки никакви патологични изменения ги успокои, че може би е от възрастта и с времето ще отмине.
Времето мина, но странният начин на изразяване остана. Веднъж, вече като младеж Нашият човек, седнал на брега на морето и предполагайки че е сам, си позволи, надвиквайки се с прибоя да "изкаже" на висок глас вълнуващите го в момента мисли. Незабелязан от него по брега минал друг Младеж, който чувайки "виковете" му се заслушал в тях, те му се видели интригуващи и той си ги записал. Години по-късно именно тези Стихове породили у втория Младеж интерес към Поезията и с времето той успял да се превърне и утвърди като един от популярните Български поети. Но въпреки че усвоил до съвършенство техниката на писане, стиховете му никога не достигнаха дълбочината на чутото през онзи мразовит ден край морето. "........................?... " Не, не беше ти ....! Това бе "Омир", този след когото почукваха зад гърба с въображаеми тояжки, Поетът от "Старчески Дом №3". Но понеже .... вече беше утвърден автор, на никого не направи впечатление, че въпросното емблематично стихотворение се отличава от останалото му творчество по стил и дълбочина. А и Поетът никога не публикува своите стихове, така че нямаше опасност Плагиатът да бъде разкрит.
Обременен от порока на странното си изразяване, Нашият човек продължи да води самотен и затворен начин на живот. В стремежа си да "избягва светлините на прожекторите" той избра да се посвети на една от най-невзрачните и незабележими професии, стана Счетоводител. Но и тук проклятието не спря да го преследва. Неговите Счетоводни отчети оставяха у Колегите му чувството, че това са текстове на песни, а не сухи калкулации. Цифрите в тях бяха подредени по начин, създаващ някаква своя хармония и ритъм, но предизвикващ едно странно чувство на объркване и дискомфорт у ползващите ги. Затова и професионалната му кариера определено не вървеше добре, да не кажем че никаква я нямаше, само присмех, унижения и неразбиране от страна на Колеги и Началници.
Същото бе и положението с Личния му живот в интимно отношение. Странното му изразяване плашеше жените и те го отбягваха. Понякога чуваше зад гърба си реплики по свой адрес като "симпатичен мъж, но май му хлопа дъската". Въпреки, че "дъската си му беше наред и не "хлопаше", той си остана Ерген за цял живот.
За капак на всички несгоди, личните му финансии бяха в доста занемарено състояние. Истински срам и позор за един Професионален Счетоводител. А когато дойде Хиперинфлацията, той мигновенно се оказа почти докаран до просешка тояга. Кашата, в която беше попаднал в този късен етап от живота изглеждаше доста гъста и лепкава. Той отчайващо се нуждаеше от външна помощ. И тази помощ дойде във вид на официална бланка, която го уведомяваше, че е приет в "Старчески Дом №3" и може да постъпи там на определената в документа дата. Това наистина се оказа животоспасяващо за него. В прекият и преносен смисъл на думата.
Веднъж оказал се на "Спасителния Остров", този "корабокрушенец" почувства, че нещо коренно се беше променило. Това Ново място, на което му предстоеше да живее, нямаше нищо общо със Света от който идваше. Той не можеше да си обясни защо, но го почувства. Все пак за добро или зло той бе Поет, а Поетите чувстват много неща, които не могат да обяснят.
Още с прекрачването прага на Дома, той усети как Защитната обвивка, изграждана инстиктивно от него за да го предпазва от враждебните и унижаващи го действия на околните, започна да се пропуква. Тази Защитна черупка се "разпадна и Поетът се излюпи" от нея напълно гол и беззащитен, но с напълно липсващо чувство на Страх и Срам. Вече му бяха напълно безразлични мненията и действията на околните. Напълно, напълно напълно безразлични.....
"Да си мислят и правят каквото щат. Тяхна си работа. Край на свиването в ъгъла и мърморенето под нос." Вече на висок и ясен глас изрече той. От старият "Мухльо" не бе останала и следа. Отсега нататък за всички в дома той щеше да бъде просто-Поетет. Поетът и нищо друго....
Завладян от тази новопоявила се Самоувереност и Надежда, че му предстои Ново начало и Нов живот, коренно различен от досегашния, той се отпусна на леглото в Новия си дом и заспа като Къпан (Новороден).
Разбира се Поетът нямаше никаква представа, че този обрат на събитията се дължеше на някаква "Странна Ръка", която (може би) карана от гузна съвест (или нещо друго) раздаваше "Гратисни билети за Острова на Спасениет. Може би за да компенсира Избранниците си за прекалените Страдания и Изпитания, на които ги бе подлагала в досегашния им Живот? Може би да? Може би не? Ние няма как да знаем това със 100%-ва сигурност, но при всички случаи все пак това бе едно Добро решение. Едно Справедливо решение. "По-добре късно, отколкото никога"...., както се пее в песента.
И така, "До свидание", засега. До следващата прожекция.
А който иска да разбере какви случки има още да се случват в този Старчески дом , то трябва непременно да си закупи в. Старческо дело.
Друг начин просто няяяма. Sorry.....