автор: poligraf

Пак тегне на делника скуката,
с чук в ръка - ще изкърти вратите,
ритмичният такт на секундите
пак бродира на лятото дните.

Дъха на узо жаркото пладне -
даже от него приспани стихват
таверните с погледи жадни,
буди ги ехо с гларус усмихнат.

И напук на скуката делнична,
и напук на безделника" важен" ,
в стих поетът ще каже критично:
"Денят без цел е скучен и празен! "

Той ще каже, но кой ще го чуе,
кой ще нищи деня със въпроси?
Може би всеки, който мечтае
и от делника негов да вкуси.

Чужд на скуката - не е от тия,
отпечатва живота с перото -
с него поетът в листа хартия
ще зачеркне и хляб, и леглото.