автор: lubotran

Един старец скучал, скучал и за да не се побърка от скука си намерил хоби. Започнал да шие дрехи.
На пръв поглед изглеждало малко странно на стари години някой да си избере такова занимание за убиване на времето, но щом си го е избрал човека, кой можел да му забрани да се занимава в тази насока? Никой разбира се. Той пари на заем от никого не искал,съвети също, а и не давал пукната пара за мнението на околните по този въпрос.
И така скучаещият доскоро дядка се снабдил с ножици, игли, конци и всички други помагала, пособия и помощни средства с които един новоизлюпен шивач любител можел да си начеше крастата. А тя била да шие. Но не какви да е дрехи, а само такива каквито да са му по мярка и отговарящи изключително на специфичните му вкусове. При това той нямал за цел да продава ушитото, а само да му се порадва в процеса на създаването и когато прецени че се е получило точно това което е желал, да го облече и се повърти с него пред огледалото. Малко суетен бил дядката му с дядка, но какво пък-всеки си има някакви свои слабости.
След като му омръзнело да се фръцка наконтен пред огледалото, той събличал от себе си "шедьовъра", изглаждал го внимателно и го закачвал на специална закачалка пред скромното си ателиенце. Слагал му и табелка: FREE, която показвала недвусмислено, че който го хареса и иска да го вземе за лично ползване, то може да направи това напълно безплатно.
Веднъж оставил да виси пред дюкянчето старото изделие, той се заемал веднага с още по голям ентусиазъм и настървение да създава новият си "шедьовър".
И така, ден след ден, "шедьовр" след "шедьовър" времето си минавало, дядката си шиел и се кефел през цялото време на процеса за създаване на новите си творения и бил щастлив като дете. Но постепенно му направило впечетление, че дрехите по закачалките отпред продължавали да се трупат и трупат. За негово огромно учудване се оказало, че никой не желаел да се възползва от щедрият му жест и да си отнесе у дома някоя от толкова хубавите и изящни според него дрехи.
Когато се замислил по въпроса защо се получава така, той първоначално наивно си помислил, че това се дължи на забутаното местонахождение на дюкянчето му покрай което минавали сравнитено малко хора и то рядко. Да, шансът някой от тези малобройни миновачи да премери изложените отпред "красоти" и те да му станат по мярка бил действително малък. Затова и решил да се премести на по-оживена улица, където минавал повече народ и хората са познавачи и ценители на хубавата дреха. (Разбира се после се оказало, че понятието "хубава дреха" е едно доста, доста относително понятие. Толкова относително и субективно, колкото са и хората по света.)
И така шивачът любител се преместил на улица "Шивашка", където гъмжало от такива като него. Дюкянчетата били наблъскани плътно едно до друго и пред тях висяла най-разнообразна шивашка продукция, отразяваща вкусовете и разбиранията за "съвършената дреха", както и размерите (мярката) на отделните майстори. А тези вкусове и разбирания били толкова разнообразни и многообразни, че човек можел да се хване за главата. Едни били мярка "Гигант" с огромни размери наподобаващи многоместни палатки а не дрехи за носене, други пък били едва забележими по размер мярка "Лилипут" по подходящи за облекла на дребни кученца отколкото за хора миньончета. Дълги били и редиците с ателиета предлагащи мъжка, женска и детска мода, при това в такова разнообразие на размери, видове и разцветки, че било трудно да ги запомни човек камо ли да си избере нещо което да му хареса и стане по мярка. То какво ли само нямало там? То били джинси, то били къси панталонки, потури, сака, абички, работни униформи и официални костюми, поли, фусти та чак до прозрачни еротични облекла. Изобщо тази улица "Шивашка" била истински панаир на дрехата. Дрехи от всевъзможен вид, размер и разцветки и всички с прикачрни на тях табелки FREE, чакащи някой миновач да ги хареса и отнесе у дома. Всеки "майстор" шивач бе изложил на показ своите произведения в очакване някой да прояви интерес и ги хареса, а мотаещите се зяпачи се брояха на пръсти. Всъщност това бе панаир на "производителя" , а не на "потребителя". Този "потребител" странно защо никакъв го нямаше и отсъстваше от чаршията, със сигурност зает с по-важни занимания от зяпане на дрехи.
Сега вече самозваният шивач осъзнал окончателно защо идеалните според него произведения на шивашкото изкуство които си въобразявал че създава за хората, си оставали непожелани и непотърсени от никого да си висят самотни пред дюкянчето. Той създавал всичко това главно и единствено съобразявайки се само със своите мерки, вкусове и разбирания за красота и с ничии други. А хората са толкова, толкова различни във всяко едно отношение и всеки от тях си има своите собствени мерки, разбирания и предпочитания. Хайде иди че им угоди на всички. Абсурд!
Стигнал до тези дълбоки умозаключения и прозрения, шивачът махна небрежно с ръка и влезе в дюкянчето си. Имаше вече в глаавата си една "стрхотна" нова идея за един "страхотен" нов модел пардесю което трябваше на всяка цена да ушие. Ръцете ужасно го засърбяха. Толкова силно беше желанието му да шие че две не виждаше и без да губи повече нито секунда за празни разсъждения "как, защо и какво" той се захвана за работа. А дали после някой щеше да хареса ушитото, дали щеше да му е по мярка и ще пожелае да го вземе FREE, това вече нямаше абсолютно никакво значение. И без това вероятноста бе минимална. Майната и на вероятноста! Майната и на всичо останало! Хайде дядка хващай иглата че пардисюто тебе чака!.....