автор: lubotran

Незнайно от къде и как появилите се над ново освободена България буреносни облаци изведнъж се разкъсаха и като из ведро се изля пороен златен дъжд. Реки и бурни потоци от благородния метал потекоха по спечената от суша родна земя. По градовете, по селата и паланките, по улиците и площадите, навсякъде, навсякъде до където стига погледа на човек, всичко пожълтя и заблестя ослепително....

Свил се на сушина под един навес е седнал дядо Йоцо. Дребеният, съсухрен старец облечен с потури и абичка купени от магазин " втора употреба" си седи кротко и гледа.
Гледа как хора с тъпи физиономии на които е изписана умствена и морална беднота, хора мързеливи ,без трудова дисциплина и етика и т н. ...... се обливат от стичащите се от небето златни. потоци. Със светнали от алчност погледи те събират трескаво търкалящите се по земята златни късове. Тичат бързо към банката за да депозират новопридобитите си богатство, те после бързо, бързо пак се връщат за да повтарят същото занимание, но вече с още по-голяма страст и вдъхновение., И така напред-назад, докато паднат от умора и изтощение.или докато най-после решат, че е дошло време за "заслужен" отдих, веселба и харчене на новопридобитото. Тогава затъналите до гуша в материално благополучие ,"новобогаташи", (за които народа казва:"Пази боже сляпо да прогледне") се отдават на истинско хвърляне пари на вятъра (на каквото е способен само много, много пиян моряк). То е пазаруване, то са екскурзии, то са безкрайни удоволствия и консумиране като за последно....("След нас и потоп" е станало мотото на деня)....
Гледа дядо Йоцо цялата тази оргия която се разиграва пред очите му и се пита - Това ли е Свободата, това ли е Европа, Демокрацията и Прогреса? Това ли чакахме да дойде в България толкова много години?...
Стар е дядо Йоцо и не ги разбира вече тези работи. Затова пък го обзема тъга по "Доброто старо време".За отминалата младост ,за отминалото руско и комун. робство.Затова и се надигна дядо Йоцо, отвори чадъра и се затътри до избирателната секция да пусне една бюлетинка за партия"........." . Не че ще се промени нещо с неговия (или без неговия)глас, но ей така, за чиста съвест дето се казва.
Като приключи с изразяването на гражданската си позиция, дядо Йоцо тегли една дълга, дълга майна на всичко и на всекиго и се понесе към централна гара. Жълтиците трополяха по чадъра му, отскачаха от здравата материя и с метален звън се търкулваха по улицата. Той се позадъха от умора, но не намали крачка. Затова и успя със сетни сили да стигне точно на време за да се метне на последния вагон на влака за Канада, който потегляше вече от първи коловоз.
Влака се ускори и набра скорост , дядо Йоцо въздъхна дълбоко и се отпусна на седалката. Беше се нагледал на ново освободена България, която бавно се стопяваше в далечината. Затвори очи и потъна в дълбок, спокоен сън, Вечен сън. А златният дъжд продължаваше да си вали и вали...

****"
Тази история ми я разказа един случаен човек когото срещнах случайно на централна гара докато чакахме и ние влака за Канада пристигащ на първи коловоз. (Прозвуча съобщение за голямо закъснение и се очертаваше дълго, дълго чакане. Затова и непознатият предложи да ми разкаже тази история, просто така, за убиване на времето)
Този случаен човек бе доста възрастен, с побелели коси и мустаци и удивително приличаше на Патриарха на българската литература. Не посмях да го попитам дали има някаква връзка с починалият преди повече от век велик поет и писател, но имах силното чувство че е той самият, предвижил се някак си през времето.
Той изглежда отгатна мислите ми и каза: " Предстои ни още доста дълго чакане. Ако нямате нищо против мога да ви разкажа още една история. За едно момче което се казва Огнянов и което не можело да търпи несправедливостите, подтисничеството насилието над личността...и т.н"
Кимнах веднага одобрително с глава и наострих уши. Мислено се помолих дано влака да има поне още десет часа закъснение, защото влака за Канада няма къде да избяга, а да чуе човек съвременната версия на "Под игото" от устата на самият Автор. Това не се случва всеки ден и на всекиму. Нали така?
"