Ти си дъхът на червило
полепнал по устните.
Дъхът на ягоди си,
в облака,
след отдалечаването ти.
Ти си въглената коса,
люшнала се
като хипнотично махало
след което тичам.
През кръст грабнал те
набирам скорост.
Политаме!
| Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|