ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация
ХуЛитери:
 Нов: lubotran
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14222
Онлайн са:
 Анонимни: 803
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 804
Онлайн сега::: lubotran
Календар
| П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
| |
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
[ добави събитие ] |   Смъртта на Орфей от друг(и) ъгъл(и) І ОРФЕЙ
/НЯМ ФИЛМ, СКЕЧ/
Орфей-
с туника
като увит в платното на екран. Лира пада от небето
и започва да прожектира,
свети, свири-
трясък на акорди,
от подскачащ бидон
в изоставено фабрично хале.
Вакханки!
туниките- бюстиета,
пеплосите- парашути,
чадър-двуостра брадва.
Жартиер,
шапка със саксия теменужки.
Под хитона- галифе, камшик.
Антика, цирк!
Писоар за градинско фонтанче.
Тичат!
Бързи кадри, ей!
Объркващо бързи!
Отблясъци,
престорен ажиотаж.
Падания,
препъвания,
заголени блясват бедра-
пъстърви пъргави
в Арда.
Тълпа обиколя дърво.
Първи, втори път.
Орфей в клоните
отхапва ябълка
и му пресяда.
Мома тегли друга за пеплоса,
да не изостава,
а той и остава в ръцете
… в Родопа всякак са хубави!
После-
скок!
групово във реката,
вода- екран,
екран- вода,
капки върху обектива,
концентрични вълнички,
и тишина.
Две космати ръце
издигат лира,
самосвиреща
християнски хорал.
Сред водата,
размит Бени Хил,
с маслинен венец,
а Евридика плаче
и лови бримки
на найлонов чорап.
ІІ ОРФЕЙ
ПЛАКАТ
ОРФЕЙ!
ДОЛУ ЕЛИНСКАТА ТУНИКА!
ЛИРА- ГЪРМЯЩА ЗМИЯ,
НЕОН В ОЧИТЕ НА СЪНЯ.
ВАКХАНКИ!
ХИТОНИТЕ- ВЪВ ВЯТЪРА ЗНАМЕНА,
ПЕПЛОСИТЕ- ПАРЧЕТА ПЛАКАТИ.
ЗАД ТЯХ, УМАЛЕНИ
ЧАДЪР,
ЖАРТИЕР,
ШАПКА,
БРИЧ,
КАМШИК-
БУРЖОАЗИЯ.
ОБИКОЛКА ОКОЛО КОЛОНА
ЗА АФИШИ,
КУКРИНИКСИ!
ВСИЧКИ В КРЪГ,
ВСИЧКИ В БЯГ.
ДЕБЕЛАК С ЦИЛИНДЪР
ПУШИ ПУРА,
ПУСКА КРЪГЧЕТА.
ОБИКОЛКА,
ОРБИТА,
СВЕТЪТ СА ВЪРТИ
ОКОЛО НАВИТА БАНКНОТА
С ФРАНКЛИН
СКОК!
ЕЗЕРОТО- ЧЕРЕН КВАДРАТ,
ВОДАТА- МАСТИЛО,
ВСИЧКИ ПАДАТ,
ВСИЧКИ ИЗЧЕЗВАТ.
ФИНАЛ!
НИКОЙ НЕ ИЗЛИЗА.
ДВЕ РЪЦЕ НАСОЧВАТ
КЪМ МЯСТОТО НА МИТИНГ,
ДЪРЖАТ ЛИРА,
КОЯТО САМА СВИРИ,
САМА ПИШЕ,
САМА РЕВЕ,
САМА СЕ СМЕЕ.
АІ МЕХАНИЧНО.
ВАКХАНКИТЕ РАЗКЪСАХА ОРФЕЙ.
... ОРФЕЙ!
Публикувано от BlackCat на 12.12.2025 @ 09:45:24
| Рейтинг за текстСредна оценка: 0 Оценки: 0Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
| "Смъртта на Орфей от друг(и) ъгъл(и)" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Смъртта на Орфей от друг(и) ъгъл(и) от anonimnik на 12.12.2025 @ 10:20:12 (Профил | Изпрати бележка) | СМЪРТТА НА ОРФЕЙ
Нощта дими, като теле кървящо
на олтар,
прободено от пламъци.
Сенки нагоре- надолу по стволове,
като катериците- нимфи,
с разкъсани в немога вопли.
Вятърът тръска пепел
и сухи листа
след тимпанния зов,
а земята трепери
от дружни, забързващи стъпки.
Мракът, оживял- върти се,
обгражда,
и пази нещо древно.
В сърцето са- блуждаещи жени,
с очи от въглени
и гласове от пламъци.
---
- Евридика? Глезената „Е.”?
- Глупавата бледа сянка, мислеща се муза!
- Малката така и не разбра кое брилянт е!
- Глупачка!
- … и задуши го, задуши го с хладни пръсти!
- Певецът жаден е за грижа,
а тя- на гений господарка!
- Слугиня трябваше да бъде,
жаба пред величието му,
не да се перчи уж избраница.
- И хубост нямаше, проклетата?
- Хленч един, и то без чар.
- Недостойна, недостойна!
- Бедна, дребна, суха и безплодна!
- Тя го взе- усойна сянка
и в тъмно го държа!
- Викаше го от смъртта,
не от светлината на живота!
- В пленник го превърна!
- И го загуби втори път…
защото никога не го заслужи!
- Орфей обречен бе на нас!
За живеещите в ритъм със кръвта му,
които чуват, как земята диша под нозете!
- Само аз мога да го утеша!
- Само моите ръце могат да го пазят от мрак!
- Само моята сила може да го издигне над хора и сенки!
- Аз щях да го следвам навсякъде!
- Аз щях да му стана вятър, пламък и буря!
- Аз щях да му бъда род, дом, огнище!
- Той е мой!
- Той е наш!
- Наш певец, наш пламък!
- Никоя „Е.” не ще се провре помежду ни!
- Достатъчно сме търпели името ѝ!
- Всички имат, а аз- нищо! О-о-оорфей! Орфей!
- Евридика… ах, тая дребна, бледа сянка!
- Само богатството може да …!
- Спрете, помислете!
- Аз щях да му дам дом, земи, слуги!
- … празните ръце на бродница!
- Ха! Нищо не струва тая! Евой!
- Да му пера дрехите, да му нося вода.
- Спрете… помислете…
- Къде-е-е е? Да дойде да пее!
- Достатъчно думи! Нощта гори заради него!
- Красотата му… песента му…
- Ние сме силни! Ние сме верни на Дионис!
- Тя не бе муза, а окови- окови от скреж!
- Аз щях да мълча, да не искам нищо.
- Ето пътя! Флейта го води.
- Сега вече можем да го вземем!
- Напред! Откъснете името ѝ от устните му!
- Спрете, помислете!
- Не го заслужаваше,
нито никоя друга!
- Евридика го окова… ние ще го освободим!
- Нека бъде наш!
- Наш!
- Наш!
- Ще му готвя! Ще го стопля!
- Ще възвисим песента му,
която въздига и нас!
- Разкъсайте тишината!
— Евр… Еврии… как ѝ беше името…
- Да бъде смазано името ѝ!
- … изтрито от устните на земята!
- Да бъде разкъсан всеки спомен за нея!
- Тя го предаде със слабостта си!
- Тя го предаде със страха си!
- Обсеби с нечестиви ръце!
- А той… той бе светлина! Песен! Огън!
- Орфей е наш!
- И ние ще го вземем!
- Ще го откъснем от всичко, що го осквернява!
- Осанна- санна- хей!
- Аромат, на любов. Парфюм!
—
---
В тъмното дохожда звук на флейта-
леден, сладък и безплътен.
Тимпани в ритъм,
венци в бръшлян
пламъци в искри.
Жените тръгнаха!
И виковете им тръгнаха.
Удариха се в звездите
и паднаха като метеори.
Флейтата засвири тънко и обречено.
Гласове надвиснаха,
захлупили хармонията.
Там, в последния
черен кръг на нощта
от земята и от небето
се протегнаха ръце-
гладни за трошица …
Орфей, под разкъсаното небе,
замря сред омагьосани,
които сам бе омагьосал.
|
|  |