автор: Io

Тъгата тежи неловко безмълвно.
Сама съм отново, за кой ли път.
В дима се намирам напълно-
Без снага и посока-
там в онзи кът.

Там, където никого няма.
Там само тишината цари.
А в мен се таи пъклена яма,
и в нея- душата ми се топи.

Търсеща всуе път и утеха,
ще остане сломена тя там.
Удавена, ще престане да плаче.
Тихо, кротко и глухо ще бъде-
да, знам…