автор: osi4kata

Притъмня и се юрна Потопа -
ненадеен. нечакан, жесток,
сякаш грабна голямата сопа
нечий чужд и безмилостен бог.

Потопени са всички гемии,
а в бездънния Ноев ковчег
няма място къде да се скрие
даже още едничък човек.

Между два уморени жирафа,
моя милост седи и мълчи,
спят до мен неспокойно децата,
на децата децата, а ти
пушиш мислено люти цигари,
във корубата тясна е смрад,
две сълзи във очите ти парят
и сто болки в душата тежат.

Ти
недей да се чувстваш виновен.
Ние нямаме капка вина,
всяка мерзост е сторена горе,
по високия връх на света
и донякъде сме пощадени,
та макар и във плаващ сандък,
в океана ни дебне спасение
или някъде там. Отвъд...