автор: pastirka

– Научил си, че щъркели гнездото
строят на стълб висок, край селски път.
– Защо? – те питам. – Сигурно, защото
спокойно е и къщиците спят,

дори и денем, всичко е замряло.
– Но аз дойдох – момче с велосипед!
– Очаквах те! Ти, внуче, си видяло
гнездото им с два щъркела отпред.

Баща и майка са на двете малки.
– Ще станат ли големи като тях?
– Те раснат бързо, че на есен жалко
ще бъде да останат тук. – Разбрах!

Като заспивах, бабо, ти ми каза,
че къщата ни е гнездо за мен.
Че в него няма място за омраза,
а обичта ме прави окрилен!

– Така е! Не усещаш ли крилата?
Те още ще укрепнат, ще летиш!
– Аз затова ли чувах, че децата
ги носи щъркел? – Тъй е, не грешиш!

Родители отглеждат те в гнездото
и дават ти уроци за летеж.
А после благославят те с доброто
в живота своя път да избереш.