автор: mitkoeapostolov

Като деца, повечето от нас са чели или слушали приказката за новите дрехи на царя.
Имало едно време един цар, който платил цяло състояние, за да му ушият най-скъпите дрехи. Шивачите преценили, че царят е глупав и суетен и прибрали парите. На представянето казали, че дрехите са толкова скъпи и специални, че са невидими. Царят се съблякъл и облякъл невидимите дрехи. Придворните и слугите се страхували да кажат какво виждат, владетелят пък се доверил на мнението на другите, а не на очите си и тръгнал по улиците да парадира с новата си премяна. Обикновените хора също се включили в преструвката, докато едно дете не се осмелило да отбележи, че господарят е гол. Накрая глупавият цар бил осмян от всички.


В тази приказка могат да се прочетат много сюжети: за емоционално травмираният цар, свикнал да бъде gaslight-ван още от дете; за сервилността на зависимите хора; за честността на децата, които са необременени от съображенията на възрастните.

Но може би съществува и друг прочит, в който царят много добре знае в какви дрехи е облечен. Всички ние носим дрехи и маски. Постоянно се стараем да се покажем по-велики и за повечето от нас най-голямото предизвикателство е да приемем собственото си голо тяло и собствената си гола душа. В такъв смисъл, способността да разголиш тялото и душата си пред тълпата е висша форма на себеприемане и себеуважение, а не израз на глупост. Може би точно това е осъзнал царят, благодарение на материалните привилегии, в които е живял.


Поне такава е тенденцията, която наблюдавам в страната, където бях закърмен с идеята за свобода и себеприемане - САЩ. Повечето stand-up комици често говорят за интимни преживявания и провали без някой да ги осмива. На модерните свободни хора им е писнало да слушат за живот по сценарий. Затова те търсят оригинални примери, които не бягат от човешкото в себе си, за да преекспонират великото, а по-скоро се представят такива каквито са - с предимствата и недостатъците.


Затова, ако срещна гол човек, който върви по улицата със самочувствието на цар, по-скоро бих му се поклонил, отколкото да му се присмея.