автор: poligraf

Българийо, днес твойто слънце в здрач линее
с посърнали лъчи от управленска, зла, немo?щ,
за делата ти, Антиме, борчeски, копнее,
в ръката си отчаяно се моли с бяла свещ,

за саможертвата тук днес гнездо несвила
с прекършени крила по българската ни земя,
за духa? и? свободолюбив като стрела
да прободе и да събуди тука с вик съня.

Не мога да мълча, Българийо, не мога,
скрит днеска плахо в свойта катакомба те зове,
глас обезверен, изстрадал и със тревога,
търсещ своето свещено благоденствие.

За кой ли път зората се оказва мрак
и рогоносецът е в кожа на месия,
постлан е пътят със цветя към всеки ад,
тежко? му на народ, сварен в таз орисия!

Тежко? му този, който чака все месия,
тежко? му, който безучастно крета и търпи,
свареният във сос от свойта орисия
по дух е недорасъл сам да се освободи!

И аз със моя стих към тоз народ вторачен
се моля, жертвен, да възкръсне твоя светъл ден,
благоденствена, Българийо, ти, да закрачиш,
не от мрака завладяна и на дявола във плен!