автор: strega

позна ли ме
душата ми ти е дошла на гости
тя може би е малко рошава
и остаряла
олекналата тишина запушва вените и препарира костите
и от това душата става малко по студено-истинска
но все по-цяла

душата ми
дошла е само да те види
нали си имаш гущерче което цяла вечност ще те пази
сега изливам всичкото си недопито бъдеще в градината
на червеите им е безразлично
по бъдещето на чия душа ще лазят

душата ми мълчи
а ти… нали градеше замъци и вавилонски кули
забъркай малко хоросан
хвърли и две лопати пясък
последната реалност на душата ми между дъжда и птиците се лута
и е дошла в дома ти… но не е дошла за светлина и блясък

тя просто ти дойде на гости
и когато се събудиш
ще видиш бездната на старото ? толкова познато място
и може би отблясъка от посинелите непоетични думи
в душата ми
опъната като един безкраен
околопланетен
ластик