автор: Marta

Нямам в сърцето смелост,
която да свърши,
за да дойде безумието
да ми кълве мършата.
Нямам смелост,
но имам
пъстрите пръски лудост,

всеки изгрев и залез,
простото дневно чудо.

Златото на листата,
думата на снега,
слънцето по водата,
устните на дъжда.

На тревите камшика,
въздухът, зажумял
край косите ми...

Някой
по-красиво живял?