автор: osi4kata

Животът кратък. Пиша реквиеми,
наместо лирика шекерена.
Довчера бях препълнена със мене си,
а днес практически съм ненамерена.
Довчера струни късаше душата ми,
изпаднала във транс авантюристка,
а днес прекачвам сетните си влакове
и кротичко парцалките натискам.
Във пощата призовка - но за пенсия,
признавам, че поисках да я скъсам,
но искането беше кратковременно,
изчерпа ми сe за секунда хъсът.
И предполагам,
в бъдещето обозримо
ще кльофам по пантофи из квартала
и само стълбовете ще ми кимат,
защото ще съм взела-дала.
Животът сладък. лепне по душичката.
Душите са особен вид животни.
Не остаряват. Или им се иска.
Дори да са забравено-самотни.