автор: Dohtora

Когато се почувстваш неразбран
И тишината ти почука на вратата
Ти приеми я със усмивка е своя храм
И тя ще ти дари целувка на разплата…

Когато се почувстваш изтощен
Дотолкова че тишината ти тежи
На кръст не се разпъвай ти сломен
А дишай, вярвай, себе си бъди … но…

Когато красотата подивяла
От жилото на пошлостта…кърви…
А изгрева…удавен е…в кръвта на залеза…
Се надигни
Дори разпънат…с кръста гробен…
Главата на змията отсечи…