автор: snejenbor

Навъсено небето си излива недоизплаканите си сълзи
във този свят на виртуози си сякаш не човек... Боли.

Все ум ти вливат "педагози" реклами....сякаш си дете
а в същност ти Живот си този пресмятащ просто две и две.

Не нямам против дъждовете но...някак странно в наши дни
и бяс напира в дробовете че... незначим си мравка свит...

прът втикнат някак в колелото ..и неудобен щека....щит..
удар с чук необоздано...плющящ камшик...като плесник.

Би трябвало да съм отдавна в полет към безкрая...квит
платих живота с кръв...помия....едва го смогвах....не изпих.

Все гледах в чашата на половина.....прозирах крехкото стъкло
а....Той ме следва неотлъчно.....Не....нямам висше потекло.

Дъждът вали....вали....не спира и капки плачат носталгично
дълбаят диря за отвъд.Неясни снимки свещ....типично...

букетче свежо симпатично. Мъгла и дим световъртеж
Светът е луднал....звяр.....Ламтеж.