автор: alidora

В нейния дом
мирише на бебе,
мъничко щастие
по килима пълзи,
дърпа опашките
на краткото време,
през което му никнат
млечни зъбѝ.

Тя се разрохква
на ярки усмивки,
къса от себе си -
завалят ли сълзи,
после краде
съня на почивки
и шие крила
с конци от мечти.

Порастват опашките
на краткото време,
всяка извезва
различна съдба,
а във сърцето ѝ
спят, приютени
мирис на бебе
и подарени крила.