ХуЛите » произведение "Пандизчия"

Re: Пандизчия
от anonimnik на 16.11.2025 @ 20:33:13
(Профил | Изпрати бележка)

Делото „Борислава”

Първа част — Борислава, нарязана с бръснарско ножче, набеждава за изнасилване войник. Няма следи от местопрестъпление.

В малкия град
лошите новини
се носят незабавно
от всяка врана
и от всеки повей.
Момиче — едва на дванайсет —
стои пред света със събрани рамене
и казва, че тъмна фигура
в униформа
е прекрачила границата на детството ѝ.

Следи от бръснарско ножче,
черни и розови,
говорят повече от думите ѝ.
Но следователят
намира само тишина,
която не желае да свидетелства.

Гората мълчи.
Тревата мълчи.
Дори линейката стерилна
направи обратен завой и замлъкна

После идва името.
Войник — изваден от редиците,
като крещяща нота в марш
с рефрен „Невинен съм”.
Отрича всичко-
набеден ерген за връзване.
Случаен,
от когото искат
да нарисува собствената сянка
с тебешир на пода.

Увереността на прокурора е гневна,
като трясък от скала
и от юмрук.
Ще обходи Долното
и Горно царство,
ще стигне до зазиданата истина
и ще я доведе,
Какво е светът без справедливост?

---

Втора част — В кошмар Борислава споменава други обстоятелства

Болничната стая диша на пресекулки.
Стени, стари, олющени, пулсират със сенки,
изпълзели от ъглите.
Черни паяци, тихи и гладни.
Пердета се мятат-сиви езици,
в опит да я обхванат,
да я погълнат.

Лампата отвън поклаща ханш и трепка,
светлината се разпада на парчета,
замеря с проблясъци.
Ъглите се стичат.
Грак отвън, отвътре,
от леглата и тавана,
от шкафчетата и трохите,
от въздуха.

Гласове от суматоха, смесени с бълнуване:
„Недей… недей…
Нали съм ти…“

Гласът ѝ се разкъсва,
отскача от прозореца,
от сенките,
от огледалото,
което се опитва да разкаже видение,
но пелтечи със сенките.

Младост и детство,
в детето- дете
се мята,
наранена,
прегърнала себе си
като последна крепост
на последния рид
под небето.
Пердето се облизва,
за троха.
Всеки крясък на врана —
е черно ветрило,
разбъркващо спомени.

Нощта стяга обръч около стаята,
а стените се изтумбват.
Свита в леглото,
жената- дете се чувства
преследвана от тъмнината
и светлината-
ортаци
в злодействата.

---

Трета част- Разказ на гостенка

I Тъмнината – пастрокът бие безпричинно

В мрака,
Коридорът и къщата дишат тежко.
Братчето дотича,
дръпна моята плитка,
а аз- подир него.
То потъна в тъмното
като в кладенец,
удвояващ вика му,
сякаш го преследва
брадва накървена.

И тогава — онзи,
допотопно влечуго,
се доклати като из пещера.
Сянка,
събрала всички други сенки.
Ударът по Боби шльопна
като слузест мрак.
Смях се чу от кладенеца.
Сълзите застенаха по пода.

Свят на тъмнина,
на страх, на стегнати гърди,
без право и на дъх.
---

II. Заслепяващ блясък- изповедта на Боби

А после между белите чаршафи на девойките,
с шепот започна история
каквато разказват на тъмно.

Денят бе нечовешки ярък.
Стаята блестеше,
сякаш и стените са направени
от светлина.
Лъчите влизат вътре, тъпчат се
и не излизат.

И онзи глас:
„От днеска ти си ми жена.“
„Но нали съм ти дете?“
и глас,
по-леден
от ледената светлина:
„Дете!?
Ти, копеле си мръсно!“

Сянка няма,
няма болката къде да скрие.
Сълзи се търкалят-
бляскащи мъниста
от отскубнато герданче.

И заплахата му се разстила
като безкрайно белият тунел,
от който никой не се връща:
„Проговориш ли и ще изчезнеш.“

Хлипащият глас замлъкна.
Тъмнина и светлина
челно

още коментари...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а