автор: Perunika

Два зелени кълвача
по поляната крачат.
Една сойка от клона,
голяма кокона,
оглежда баира
и им зяпа сеира.
Синигер и кос,
навирили нос,
се надпяват в листака,
сякаш някой ги чака.
Потракват скорците,
оплели конците
като шевни машини
на цели дузини.
Чавки и врани,
все бърборани,
минават оттука,
без да им пука.
Сива чапла се влачи,
га че търси илачи,
забола главата
покрай водата.
Две зидарки в листата,
пак надолу с главата,
по дърветата тропат,
сякаш нещо им хлопа.
(Вече трети куплет,
все така без късмет,
се опитвам да спра
да размятам пера.)
Сврака с дълга опашка
там на клона се лашка,
а под нея кадънка
не спира да мрънка,
че е всъщност щиглец
от игла до конец.
После синьо рибарче,
на реката другарче,
към водата се спуска
за лека закуска.
Един гълъб замаян
гъргори отчаян,
че ято врабчета
с чевръсти крачета
на трохите налитат,
без да го питат.
(Сама вече не знам,
и дори ме е срам,
как да спра тоз порой
на пернатия рой.)
Някой мяука в небето,
там високо, където
мишелови се реят -
те така си живеят
и пищят като котки
във високите нотки.
А разни соколчета
стърчат върху колчета
или без да крещят
над полето висят.
Бързолети пикират,
дори не се спират,
по небето сноват
и се готвят за път.
А пък старият щърк
днес продава на търг
билет за Мароко -
било много високо.
(Да, знам, прекалих,
то не е вече стих,
а гаргара от думи
с перушина от глуми.)
Две черешарки,
много важни другарки,
с дебелите човки,
здрави и ловки,
трошат семена
и садят знамена.
Една водна кокошка
на дебела подложка
от стъбла без листа
чинно мъти яйца.
А сивата гъска,
вместо да съска,
със крило се завива
и бързо заспива.
(Да, добре, ето - спирам,
презглава се завивам,
взела пример сега
от таз сродна душа,
като моля смирено
да ми бъде простено
и удрям спирачка
на тази закачка.)