автор: poligraf

Мъждукат в залез жълти листопади
в сивите гърла на есенни мъгли,
пореден кръговрат и... сбогом младост -
носталгичното в душата ромоли.

Прическо моя, сбогом, къдрокоса!
Здравей, ти, лоб, красиво олисял!
Дълбаят незададени въпроси
в душата натежали и без жал!

Сбогом, моя младост - лека, светла,
като вятър между цъфнали липи,
с песен лебедова на раздяла,
сбогом, в заем дадена си и боли!

Изпращам те закрачил с стъпка бавна
с облака ръждив, на залезия праг,
само с шепот в спомен неувяхнал
ще те срещам бяла като първи сняг!