автор: snejenbor

Ще ми липсваш винаги... дори да съм прекрачил
прагът Му небесни.
Съчки все ще хвърлям в огъня додето... вятър не изстрие
дирите ти пресни.
Още ме обичаш....я кажи ми честно ти ли ме излъга?
Не не беше лесно
в нощи да се будя.. питайки луната.. Бога в теб ли виждам......
губя си словата.
Аз нектарът вкусен....ти пък си осата... копчето не пасва
ключът на бравата.
Спазъм на сърцето ..аз ли съм глупака....гърнето търкулнато
все търси похлупака.
И там ще те намеря.....в другата галактика. Животът тук не свършва
нужна ни е тактика.
Усмивка "Мона Лиза" ....целувка в огледалото....в сълзи...театър....проза
размазано е цялото.