автор: ToZero

И така, полетът ни завърши, ние се оказахме седнали на една ограда, а между нас бе самия Хъмпти-Дъмпти.
- Не обичам птиците, които идват неканени при мен. Защо не отлетите на някъде, където няма да ви виждам?
Хъмпти-Дъмпти бе вперил поглед право напред и не се и обърна да погледне към нас. Както винаги той приличаше на голямо яйце, но сега приличаше повече на голямо Великденско яйце, защото целият бе нашарен с най-различни цветове.
- Хей, ама тези цветове много Ви отиват. – не се стърпях аз.
- Вие пък кои сте и откъде се взехте? Не знаете ли, че трябва да поздравявате като седнете до някого?
- Аз съм Алиса и вече сме се виждали, но тогава бяхте бял, а сега…
- Да, наистина, май… не си спомням. А съм такъв нашарен, защото група деца ме нападнаха от засада и както си седях тук, ме напръскаха с разни бои, викайки „Драконово яйце, драконово яйце“, а всички знаят, че аз съм нещо, не яйце.
- Но тогава какво нещо сте? – попитах аз.
- Тази гатанка е много лесна и аз ѝ знам отговора и значи сега е мой ред да ви задам гатанка.
- Но моля Ви, бихте ли ни казал и на нас какво всъщност сте Вие?
- Естествено. Ще ви кажа, но няма смисъл, защото всички знаят отговора. Е, добре де, по-глупави създания от вас не са кацали при мен. Нима не виждате, че аз съм Вселената, съдържаща в себе си всички планети, звезди, съзвездия и галактики, всички светове, цялата светла, тъмна и пъстроцветна материя. А вие ми говорите за някакво яйце.
- Ооо… Затова тези цветове по Вас толкова Ви отиват. – каза Алиса.
- Сега вече ще ви задам една гатанка. Защо ловджията търси заека?
- Ай, Белият заек! Наистина ли ловджията го търси? Трябва да го намерим и предупредим.
- Кой бял заек? - Хъмпти-Дъмпти се замисли какво не бе разбрано в неговата любима гатанка. – Но аз ви зададох само една гатанка. И тя не е за бял заек, дори не е за зайченцето бяло, а е за някакъв си сив заек.
- Значи наистина него търси ловджията. Нали Белият заек сега е сив. Трябва веднага да го потърсим и предупредим.
- Не, не! Така няма да можете да го предупредите. Ако тръгнете да търсите заека, може да намерите единствено ловджията. Ловджията търси заека, защото не знае къде се е скрил. Ако вие търсите заека, значи и вие не знаете къде е – как тогава ще го предупредите? Ако искате да говорите със заека, вие не трябва да го търсите.
- Но как да го настигнем, като той е по-бърз и от светлината?
- Така е като го гоните. Всеки би бягал, ако го гонят. Правилно е вие да бягате от него, а той да ви настигне.
Хъмпти-Дъмпти продължи:
- А сега, беж да ви няма. Скоро ще се стъмни и е време да облека черната си пижама със звездна нощ на нея. Този път на нея няма да има луна и ще бъде много тъмно.
Ние скочихме от оградата и изведнъж Алиса ми каза:
- Знаеш ли, тази вечер си тръгваме. Трябва да побързам, за да не се наложи да търсят и мен. Сигурна съм, че някой ден пак ще се срещнем.
В този момент чух, че някой пее:
- Оставаме, оставаме и нищо, че е есен. Оставаме, оставаме…
Белият заек профуча пеейки много фалшиво. Бе облечен в официален сив елек и в ръката си държеше неголяма пътна чанта с надпис „Заешки мечти“.
Всъщност до есента имаше още много време за още много приключения. Дали? Белият заек вече го нямаше, нямаше я и Алиса.
Тръгнах и аз, но дали бях объркал пътя, или просто бяхме отишли твърде далеч, но ми трябваше доста време докато стигна до хотела. Бях много уморен и седнах под едно дърво до оградата.
Събуди ме майка ми.
- Я как си изгорял на това слънце. Ще трябва да те намажа с кисело мляко.
- Алиса?
- Те вече си тръгнаха. Каза, че ще те чака. Наистина ли мислиш да им ходиш на гости? Та вие едва се познавате. А, баща ти каза да побързаме, защото сигурно ще има буря. Откъм морето се задават страховити черни облаци. То, след днешната горещина, нищо друго не се очакваше.
Помислих си, че нямаше смисъл да разказвам на майка ми за нашите приключения и за това коя е Алиса в действителност. Някой ден, когато порасна и стана голям писател, ще напиша книга „С Алиса на море“. В нея ще разкажа за нашите приключения и така и аз ще стана литературен герой. А след това…