Въздигам се нагоре и летя
със съвършенството на победител,
крилата са лелеена мечта,
въздигам се над прашната обител.
Замерян на токсичното с калта,
в паяжината на завист черна,
защитих на неудобния честта
бидЕйки тяхна целева мишена.
Надмогнал болката със любовта,
тъгата зад усмивката изтрих,
летя с крилата си на мисълта
пречистен, бял, със моя топъл стих.
Секундите пулсират волно в мен,
минутите са бременни със слънце,
ще се разлисти бъдният ми ден
на вярата с покълналото зрънце.
Всеки, всеки, носи в джоба си съдба,
подарък е животът, несъмнено,
мойта е трънлива със надслов "Борба
на неудобния агнец с ръжена"!





