автор: sofia_air

А някой свиреше с уста
рефрен от някаква си песен.
Над стрес, над смут, над суета
покой от нея се разнесе.

Уж простичко като драскул
от тебеширче по асфалта,
а стъпка сивота и шум
и заразказва, заразказва...

Какво разказа не разбрах,
но беше хубаво и мило.
Навярно бе за роден край,
за дом и образи любими.