автор: Iskren32

Забързан, днес отново те видях —
навярно вече ме познаваш.
Прости ми, че и този път не спрях,
че ръката си към тебе не подадох.

В очите ти четеше се тъга.
Раздаваше се с твоята китара.
А когато свърши с песента,
запали си в студа цигара.

И ето — там, в края на тунела
заглъхва твоя страстен глас.
А сърцето ми — в шепите изтлели
пламък от душата ти отнася.