автор: snejenbor

Отиде си с изстръгваща въздишка...да бе останал ден до два ли три.
Захвърли печелившата си пешка....октомври...топлите лъчи.
Утре ще ми смигне със насмешка ноември с боядисана коса
развял в нюанси пъстрата си дрешка..канелено до жълто и ръжда.
Разлиства книгата си вечната вселена....на радости...надежда смях.
Не стигна времето дори да я разгърна...все бягах...бързах..не успях.
Дори да я разлистя де да можех..смирението на тревата бих си взел..
свещенния напев на дървесата ..тъгата от войната бих поел.
Бодлите от душите бих изстръгнал....цветенце по ще им отива...Бих посял.