автор: snejenbor

Отлетя ката птица...обрулен жълт лист...
ехо отекващо......сняг стапящ се чист....
стон нейде заглъхнал...умоляващ....стаен.....
щтрих......диря преглътнал
път....от раз заличен.
Минути пропускаме....мъгла....бесове....
Години премисляме....броим часове......
Заменяме болка....с нова....боли.....
Миг.......ново начало!....Любов ли кръжи?


Дъх на съмнения....океан от лъжи....
Сеем със ситото. Върви си....прости!
Страх....недоверие.....ни грам реверанс....
антрактът приключва...без никакъв шанс.