автор: vlakant

Болеше го главата. Вероятно от падането. Не виждаше добре и имаше някакъв шум в ушите – бял ли беше, фонов ли беше, така и не разбра. Но не беше важно името, а шумът, който го влудяваше. Лекарите не се представиха много добре, даже въобще не се представиха.
В един момент, както седеше в любимия си фотьойл, започна да удря главата си – с отворени ръце, отляво и отдясно. Направи го няколко пъти. Като не получи желания резултат, продължи с ударите вече по челото и тила. Нищо. Нито виждаше по-добре, нито чуваше по-добре. Гадост!
А едно време действаше! Баща му така удряше телевизора и той се „наместваше“, картината се оправяше, звукът също. А сега, нищо. Явно не беше внимавал и не беше усвоил техниката. Жалко! Баща му отдавна го нямаше.