автор: idan1

Солидно стъпил на брега,
бойни кули, рицарски доспехи,
векове бастион на стабилността.
Днес потайностите свои още крие,
привлекателност за човешкото око.
С интерес разглеждат се залите десетки,
промъквайки се по тесните пътеки
и дървените стъпала скърцащи,
напомнящи отминалото време,
покрива стигащи, после... небе.
С яката си снага, планината,
гърба му пази,
отпред водна шир, спираща набези
преди,
сега великолепна гледка,
в спомените неизтриваеми следи.