автор: idan1

Да ходиш по водата,
към слънцето да полетиш,
света удивляваш...
поривите си на сън,
на яве удовлетворяваш.
От низината,
взор отправяш
към планината,
от върха се спускаш,
търсиш мястото, което...
А бил си там,
неосъзнавайки, невиждайки,
там вписва се мечтата,
там има храна за душата,
там живее любовта.