автор: LeoBedrosian

Преход към Социалния страх

Дотук нещата все още не са придобили необратим характер. Суеверията се превъзмогват, мечките берат глогинки, вълците биват опитомявани като кучета, а и най-тъмната нощ винаги отстъпва място на светъл ден. Но какво се случва със страха? Изчезва ли напълно, или семенцето му, посято в нашето подсъзнание, чака удобни условия, за да покълне и да се развие в грозен, бодлив храст, който да ни обвие отвсякъде с трънливите си клони?

Точно тук идва мястото на основната причина, поради която започнах да пиша настоящия текст.

Тя е по-висшата степен на страха, която се просмуква не само в индивидуалното, но и в общественото тяло, и е в състояние да породи едни от най-нелогичните и агресивни последици за хората. Аз наричам този страх СОЦИАЛЕН СТРАХ.

Ако предишните два типа са достойни за детските приказки и лесно биват преборени от добрия ловец, който застрелва кръвожадния вълк, разпаря търбуха му и спасява бабата и Червената шапчица, то нещата съвсем не стоят така при Социалния страх. Това не означава, че той също не е имагинерен и породен от външни, често нереални обстоятелства. Но последствията от него често са всеобхватни, твърде неприятни и нерядко пагубни за мнозина.

Примери за Социален страх

За да си дойдем на думата, ще посоча няколко примера за такъв Социален страх, за които се сещам в момента.

На първо място, може да се посочи Страхът от вещици. Този средновековен страх, породен от необясними ирационални суеверия, е довел до създаването на Специална религиозна институция (Инквизицията). Тя е трябвало да облече в правна форма демонизирането и унищожаването на немалка част от свободомислещите и прогресивни членове на средновековното общество.

Не си мислете, че целта на Инквизицията е била само разправа с неудобните. Чрез всяването на страх в обществото тя е имала и една далеч по-важна цел: да държи това общество в постоянен и натрапчив страх, за да го управлява по-лесно. Това е била и функцията на Църквата по онова време, която може да се твърди, че е изпълнена по един доста силов и въздействащ начин.

Тук трябва да се отбележи и един друг основен елемент, който е от първостепенно значение за успешното въздействие на страха от вещици: Незнанието, липсата на образованост и умишленото укриване на факти. Те подпомагат в голяма степен успешното въздействие на този вид социален страх. Както ще видим и по-нататък, този елемент е основен, за да може един Социален страх да изпълни своята мисия.

Резултатът от дълго възпитавания и умишлено подклаждан страх от демоничното може да се усети и до днес в много от по-слабо развитите общества. Но дори и в най-напредналите сред тях, нерядко отделни членове или цели общности извършват нерационални и опасни постъпки, подтиквани от Страха от вещици.

По-нататъшните културни процеси, довели до преминаването на общественото съзнание в едно по-прогресивно ниво не са довели до изчезването на социалния страх. И ако днес вече разбираме, че няма вещици или поне не и в оная архаична, средновековна форма, то страха от други, имагинерни и въображаеми опасности процъфтява и заплашва да взриви социалните ни отношения.

В следващата част ще разгледам един друг, донякъде първичен, но и дълбоко осъзнат страх, който до голяма степен ръководи индивида и е един от главните мотиватори за неговите действия и отношението му към обществото.