автор: LeoBedrosian

От днес започвам публикуването на едни мои размисли върху Страха.

Биологичен и Ирационален страх

Страхът е категория, колкото полезна за оцеляването, толкова и вредна, тъй като блокира действията и възпрепятства смелото развитие на вида. Той е една от най-противоречивите човешки и въобще биологични категории.

Дълбоко атавистичен и вроден, страхът спомага за оцеляването на биологичния вид. В същото време, когато е имагинерен и въображаем, той пречи на неговото развитие.

Тук няма да се спирам на оправдания, биологичен страх – този от високото, дълбокото, горещото или студеното. Неговата основна функция е оправдана и той е познат на всеки. Затова е вроден и трудно преодолим. Освен него, а може би и въпреки него, се е зародил един друг вид страх – ирационален. Това е имагинерен и въображаем страх, който в повечето случаи е неоправдан и несъществуващ.

Природата, или според някои, висшата сила, ни е надарила с разум и въображение. Именно въображението е в състояние да породи несъществуващи и нерядко вредни последици. Черната мечка, която броди гладна из нощната гора; кръвожадният вълк, който ни следва безшумно по тихата пътека; или водният змей, връхлитащ подсъзнанието ни от езерото Лох Нес – тези образи нерядко могат да блокират действията и мислите ни, и да ни накарат да извършим панически и необмислени постъпки. И въпреки че гората, пътечките ѝ и красивото шотландско езеро са най-спокойните и приятни места, които можем съвсем безопасно да посетим, ние неистово ги отбягваме и не искаме да идем там под никакъв предлог. Особено нощем. Възпитани от древните суеверия, ние вярваме, че тогава излизат всички дяволски създания, които ни нападат изневиделица под прикритието на тъмнината.

В следващите части ще разгледаме другите, по сложни форми на страха. Очаквайте продължение...