автор: ivliter

По бялата стълба на моята мисъл месецът слиза и с крак върху стремето чака мига на своето тайнство магично. А там под листата на тихите нощни дървета съзирам неподвижната сянка на влюбени, притихнали в своята страстна целувка. Под дълбокия поглед на месеца, тя също бленува за път и за щастие. А месецът
спуска звездната люлка към нея. Сянка сред сенките, аз ще дам на нощта своя образ загадъчен и дълбоко променлив. Ти ще гледаш към него с изумрудния поглед на ярка звезда към умозрителната му бледа проекция и ще се спираш стъписана пред огромната порта заключена на тази пулсираща квантова нощ. И квазерен блясък ще ме поглъща сред звездната пяна, с която ще ме отнася към свои далечни селения. По серпентините стръмни на нощния зной ще се изкачваш, търпеливо и бавно, към онзи връх на изконните думи, думи заветни, от които светът ще изглежда по-друг, по-примамлив. А аз посребрен, нежността ти ще търся по азимут посред звездите, нежността ти по устните, останали вече без дъх от безкрайното взиране в същността на нещата, в тяхната тиха протяжност във времето. Дори и без слънце в нощта, пред вратата на лятото, пак ще те чакам, а над мен, до оградата пак ще зрее най-вкусния плод на поетичния нар. От дъха му съвсем неуловима ще ставаш, като отблясъка фин на красивото меко движение на далечно сияние в небето ни северно. И ще светят в небето не една, много звезди на мечтите и надежди безбройни в нощта.
А месецът нов, мига си на тайнство дочакал, ще бъде приятелят, който до твоето рамо мълчаливо ще крачи, люлчина песен ще ти припява за любовта ми, потопена в диханието на майската нощ лъчезарна.