Да съм приземена
и да знам, че не съм
от този грешен свят,
че вечният ми дом е необят
не ме прави нито силна,
нито смела, прави ме човек.
Майчица обичаща, обичана,
пред раздялата неизбежна
безпомощна, безсилна.
А понякога ... и сломена.
Казват – мъдрата душа
била е тя неуязвима.
Ако не разпознавам вече
зло – дали ще се наложи
на Земята пак да се завърна?
Какъв шанс!
Имам още много,
много да се уча.
Само не знам кога
– дали тук и сега –
или в следващ живот
със съдбата своя Самсара*
ще мога да прекъсна?!
Samanda
*
Самсара e будистка и индуистка концепция, която означава верига от раждане, живот, смърт и ново раждане, което продължава до постигане на освобождение (мокша или нирвана).





