автор: Perunika

(споделен от Перуника Майска)

За разлика от повечето хора, Перуника Майска не изпадаше в паника при вида на всяко жилещо насекомо, така че когато преди време на терасата й се завъртяха две-три оси, тя само им помаха дружески с ръка и ги насочи към отсрещния дъб.
Осите кимнаха и се оттеглиха, но скоро се върнаха с група приятелки и тръгнаха да разглеждат обстойно балкона, проявявайки особен интерес към фугата под широката ламарина на перилата. Перуника беше поласкана от интереса им, но им обърна внимание, че терасата й е отворена само за туристически посещения, трайното заселване на нея обаче няма да се толерира. Правилото важеше за всякакви насекоми, извини се тя, не само оси, но и мухи, комари, миризливки и прочие. Осите й възразиха, че на този балкон очевидно живеят паяци, ако се съди по творенията им, опънати из ъглите на тавана, но Перуника им отвърна, че тези паяци са потомствени местни жители, един вид аборигени, чиито деди са обитавали терасата, още преди самата тя да се нанесе на нея, така че вероятно не е в правото си да ги изселва. Освен това я мързеше да вади прахосмукачката.
Осите се помотаха още малко и си тръгнаха, но скоро се върнаха с компания, за чието преброяване на Перуника не й стигаха пръстите, и се заеха съвсем целенасочено да изследват фугата под парапета. Вече леко изнервена, но все още добронамерена, Перуника им напомни, че макар да изглежда празна, фугата не се продава, нито се дава под наем, така че да си потърсят друго свърталище. Осите обаче не й обърнаха внимание и взеха да хвърчат из цялата тераса като у дома си, при това във все по-голям брой.
Естествено, Перуника можеше да вземе някоя от многобройните брошури на супермаркети, които се търкаляха из къщи, и да придаде нов смисъл на това натрапчиво печатно издание (старият му смисъл беше да си реже ноктите върху него), използвайки го като мухобойка или по-точно особойка, за да разреши проблема за няколко минути. По мнението на Перуника, способността на осите да жилят беше силно надценявана. Самата тя беше гонила доста оси от доста места, но досега беше жилена само веднъж, преди много години, и то когато настъпи (не нарочно, разбира се!) една оса с бос крак. Така че ако трябваше да залага на някого в сблъсъка между една брошура на супермаркет и двайсетина оси, определено нямаше да заложи на осите.
От друга страна обаче, екологичното съзнание на Перуника не й позволяваше да предприеме такива драстични мерки, преди да е опитала някои по-хуманни методи за разубеждаване на натрапниците. След кратък размисъл тя реши да подходи научно към проблема и отиде да провери в интернет какви са цивилизованите начини за прогонване на оси.
Два дена по-късно вече разполагаше с опитни доказателства за неефективността на поне дузина цивилизовани методи, горещо препоръчвани от всевъзможни екоексперти, и можеше съвсем авторитетно да заяви, че:
1. Осите не бягат от миризмата на мента. (Ако изобщо я бяха забелязали, понеже така и не им пролича.)
2. Осите не бягат от миризмата на лимон. (И дори са в състояние да избутват резенчета лимон от фуги под парапетите.)
3. Осите не бягат от миризмата на лук. (И са в състояние да направят с него същото като с лимона.)
4. Осите не бягат от миризмата на разни смрадливи почистващи препарати, или поне не за дълго.
Всъщност справедливостта изисква да се отбележи, че осите избягаха от всички гореспоменати миризми, освен от първата, но за не повече от половин час, след което размислиха и се върнаха, явно решили, че ако си си намерила хубава фуга, няма да я зарязваш сега заради някакви си парчета зарзавати, които някой ти бута в нея. А битовата химия тъй или иначе е част от живота на съвременното насекомо, така че ако си оцеляла до двайсет и първи век, значи вече си развила еволюционна защита срещу всякакви конвенционални химически оръжия, които може да хвърли срещу теб съвременната домакиня. (Или домакин - да не бъдем сексисти.)
Списъкът с изпробваните миризливи агенти продължава още малко, само че на Перуника вече й беше омръзнало да ги изброява, а подозираше, че и на читателите скоро щеше да им омръзне да ги четат, така че реши да прескочи останалите и да продължи със следващата фаза от борбата си срещу насекомното нашествие.
Междувременно осите, за които Перуника беше прочела в интернет, че наесен умирали, с изключение на царицата, не само че изобщо не се канеха да мрат, ами и бодро се увеличаваха, жужейки на рояци по балкона и най-вече около любимата си фуга. Опитите на Перуника да им обясни, че есента не е време за създаване на осарници и че след като краят на повечето от тях вече наближава, може би е време да се кротнат и да се отдадат на по-възвишени размишления в подготовка за раздялата си с този свят, не срещнаха разбиране сред осите, които междувременно бяха намерили дупката за проветрение в дограмата и част от тях се бяха набутали в касата на вратата, за да бръмчат вътре като тийнейджъри с набримчени слушалки. Останалите продължаваха да се разлитат по терасата и нямаха вид нито на умиращи, нито на царици, с което окончателно сринаха доверието на Перуника в интернет като надежден източник на информация.
И така, наложи се Перуника да използва следващия си жокер - помощ от приятел. Приятелят пристигна с един флакон строителна пяна и усърдно запълни цялата фуга под парапета от край до край, оставяйки осите с пръст в уста. Или с пипало в мандибули. Или с каквото там изразяват стъписването си осите, когато бъдат объркани коварните им планове.
- И аз няма да имам фуга, ама и вие няма да имате! - заяви им победоносно Перуника, макар тайничко да й беше жал да се раздели с тази фуга, за чието съществуване доскоро изобщо не беше подозирала и която никога, ама никога не й беше трябвала. Осите обаче не бяха убедени, че фугата е изчезнала безвъзвратно, и като някакви намусени контрольори по качеството тръгнаха да проверяват пяната бучка по бучка, да не би някъде да е останала някоя дупчица все пак. Това им отне целия следващ ден, но по някое време по-предприемчивите сред тях зарязаха изгубената фуга и тръгнаха да търсят други дупки по балкона, които да я заменят.
- Така не сме се разбирали! - сопна им се Перуника. - Бяхте си харесали фугата, нея вече я няма, значи нямате повече работа тука.
Осите обаче бяха на мнение, че ако някой нещо не е разбрал, то това е Перуника, защото те съвсем ясно бяха показали, че смятат да се заселят на тоя балкон, с фуга или без фуга, и точка по въпроса.
- Ще ви дам аз на вас една точка! - закани им се Перуника и се прибра вътре на топло да обмисля стратегията си по-нататък. Времето беше захладняло и вече й беше трудно да мисли ползотворно на терасата.
Изглежда на осите също им беше станало по-трудно не само да мислят, но и да летят в спадналите температури навън, защото вместо да жужат бодро, те витаеха като замаяни призраци и от време на време тупваха на пода, къде почваха да пълзят и да си чешат смутено антените, явно забравили накъде са тръгнали.
На Перуника й дожаля. „Явно студът не им понася - помисли си тя. - А сигурно са и гладни, мотаят се тука от сума ти време вече.“
Тя ги погледа още малко как плетат крака по пода и внезапно й хрумна: „Ами да взема да ги нахраня пък...“
Речено - сторено. Преди още да се запита защо трябва да храни някакви оси, които вече цяла седмица се опитва да изгони от терасата, Перуника хлътна в хладилника, измъкна буркана, на чието дъно мухлясваха последните парченца от някакъв конфитюр, изчисти старателно мухъла и изсипа част от конфитюра на дъното на една кръгла пластмасова кутия. Занесе кутията на балкона и я намести до перилата, под вече несъществуващата фуга. Фугата я нямаше, но мястото още притежаваше сантиментална стойност за осите, които го навестяваха от време на време, навярно с тайната надежда, че може пък строителната пяна междувременно да е размислила и да се е превърнала в захарен памук или поне да е завъдила дупчици.
Скоро първата омърлушена оса се завъртя над кутията и отначало направо не можа да повярва на късмета си - вместо да се превърне на захарен памук, пяната беше изсипала под себе си цяло море конфитюр! Осата нагази до колене в сладкия сироп и засмука въодушевено.
Половин час по-късно веста вече се беше разнесла из цялата тераса, където не беше останала нито една оса, докато в кутията с конфитюра се прескачаха оживено поне двайсетина. Перуника ги наблюдаваше и се почесваше. Строго погледнато, това беше един от частично цивилизованите начини за справяне с нашествие от оси, ако слушаме съветниците в интернет. Слагаш в един буркан нещо сладко, осите се събират вътре, захлупваш капака и оттам нататък решаваш дали цивилизовано да ги отнесеш някъде по-надалеч, където да ги пуснеш, или най-нецивилизовано да ги ликвидираш. Всъщност според съветниците опцията по подразбиране беше втората. Перуника реши да не гледа чак толкова строго на нещата и остави осите да се тъпчат на воля. И без това не им оставаше още много време, поне да се наядат като за последно.
Осите оцениха жеста и се заселиха трайно в кутията с конфитюра, преставайки да кръжат по терасата. Вечер изчезваха някъде, а сутрин пристигаха пак и нагазваха в неочакваната благодат, където прекарваха кротко целия ден. Перуника на два пъти им досипва баката, а те дружелюбно я изчакваха, правейки малки кръгчета наоколо, и при първа възможност се връщаха обратно в кутията.
През следващите дни Перуника взе да открива чат-пат по някоя умряла оса на терасата и надлежно да я връща обратно в майката природа (да я изхвърля от балкона тоест). Дали бяха умрели от студ, или от преяждане, не беше ясно, но важното беше, че вече не щръклееха по терасата и не досаждаха на всеки, показал си носа навън.
„Това е то,“ мислеше си Перуника, докато наблюдаваше гъмжилото в кутията. „Най-добрият начин да се пребориш с враговете си. Ако искаш да се отървеш от някого - просто го нахрани. Затрупай го с ядене. Така ще си седи на копанката и няма да ти се пречка.“
Осите изглеждаха съгласни с този извод. Или бяха твърде заети с ядене, за да изложат някакви възражения.
Така на терасата се възцариха мир и разбирателство. Перуника седеше на стария си стол, съзерцаваше шарените хризантеми в саксиите, от време на време разменяше по някоя дума с враните в дъба отсреща, а осите зобеха кротко конфитюр в кутията си, забравили за всякакви фуги, дупки и други подобни досадни амбиции.