автор: ToZero

Аз си помислих, че щом ще нападат нашата армия, ще се включат и страните от НАТО, ще има самолети и танкове и ще бъде много интересно, макар и много опасно.
Заекът беше седнал на една дюна и ние седнахме до него. Други зрители все още нямаше.
На брега се беше строила цялата бяла армия. Бяха се наредили като за начало на шахматна битка, в пълно бойно снаряжение. Всички държаха по една дебела бойна тояга и с нетърпение чакаха началото на битката. Царят се изправи пред армията и каза:
- Уважаема армия, уважаеми офицери, конници, бойци и пешки, уважаеми дами и господа. Досега заедно с вас сме водили много битки с черната армия, но сега ни предстои една много по-страшна битка, битка на живот и смърт, битка с Черното море. Морето изглежда много мило и приятно, но е и много опасно. Затова всички трябва да вложат цялата си сила и енергия в битката. А сега моля, генерал Заек, Вие да поведете армията в боя.
Заекът скочи, изпъна се и изтича пред армията.
- Слушайте моята команда! В посока към морето, ходом, марш! Напред към нашата победа!
Армията потегли с бързи крачки към морето, а царят, позеленял от яд, викаше:
- Ай, тоя заек. Иска да ми отмъкне главнокомандването на армията. Сега иска армията ми, после ще поиска и цар да стане. Не, няма да допусна това. Ще заповядам на Корпуса за бързо реагиране да му отрежат…
Зеленият цар млъкна, тресейки се от яд, потънал в дълбоко размишление. Алиса не се стърпя и каза:
- Главата.
- Какво, какво? – попита царят.
- Да му отрежат главата.
- Не, не! Много е опасно да се реже глава, може някой да пострада. Ще заповядам да му отрежат опашката.
- Но заекът няма… - каза Алиса, но царят я прекъсна.
- Моля, без възражения, моля. Аз вече реших.
През това време битката беше в разгара си. Тоягите на войниците биеха морето. То се беше разпенило и от пяната на моменти не се виждаше какво става на бойното поле. На ударите морето отговаряше с големи вълни, които бутаха войниците напред или назад. И ето, че армията започна да излиза на брега. Тя се строи и заекът излезе отпред и козирува.
- Господин главнокомандващ. Бялата армия е построена отново. Личният състав е налице, с изключение на геройски загиналите в многобройните шахматни битки с черната армия. Битката с черното море завърши реми. Морето се опита да отвлече няколко пешки, но ние дружно успяхме да ги спасим, като ги натоварихме на конете и те ги върнаха невредими на брега. Морето е победено и сега вече е спокойно и безопасно за къпане. Дами и господа, сега е моментът да се потопите и разхладите във водата. Командващ парада – Ну заяц пагади.
Заекът бързо извади часовника от джоба на банския си и с учудване погледна миниатюрната рибка червеноперка, която се мяташе между стрелките.
- Ай, отново закъснявам!
И заекът моментално хукна нанякъде, толкова бързо, че изпревари Корпуса за бързо реагиране, а царят викаше след него:
- Господин Пагади, почакайте моля!
Междувременно тук беше дошла и царицата, заедно с нейната свита, всички облекли бански, които не бяха по техните размери и висяха на тях като на някакви плашила. Сега те всички хукнаха към морето, за да се разхладят.
Ние с Алиса също тръгнахме към морето.