автор: idan1

Настъпва бавно сезонът есенен,
узряли ниви, самозапалващи се треви.
Горите задържат още цвета зелен.
Слънцето гальовно – меко,
настройва хората весело.
Нравите балкански си приличат.
Съседството близко
и недобрата участ сходна,
преди малко повече от век.
Оцеляване на дневен ред,
тогава е било...
по – различно ли е днес,
макар суверенността да е факт.
И красиво – тъжно,
И надеждно – весело е...Нали...