автор: Bleys

По стъклото се стичат ръждиви сълзи
и прокарват неравни пътеки,
небосклонът намръщен и мокър пълзи
в тишината на сивото ехо.

Вън безименен полъх, подобно на шепот,
разсъблича студените клони,
а листата, напуснали своята крепост,
бродят в утрото сухи и голи.

Всяка книга горчи с аромат на тъга,
всяка песен е черно кафе...
Пусти улици чакат – ръка за ръка,
под оловното, гъсто небе...