автор: pastirka

Чаровник е Август! Очите на изгрева светят
с цвета на узрели смокини и медни лъчи,
а слънцето сутрин бродира замах по крилете
на новите, пърхащи с вяра и смелост мечти.

Тревите, пияни от стъпки, са спомен отключен,
приличат на бледи въздишки след майски разкош
и вятърът палав подрънква с дайрето на ручей,
додето секундите смилат часа на брашно.

Венецът на лятото – Август – е звездно кърмаче,
засукало своя небесен, красив биберон.
И всичко изглежда възможно, изглежда така че,
отрупан с надежди над теб е съдбовният клон.

Повярва ли вече, че с бликаща дарба магична,
е месецът фокусник и е с добро потекло.
Споделя той с лятото своите приказки лични,
прегърнал го братски, с усмихнато ведро чело.

Как сложния ребус загадка на дните разплита,
за мене е тайна, но твоят ще бъде решен.
Когато усети, че жажда душата връхлита,
той обич ѝ дава да пие от летния ден.

Такъв си е Август – за нас от звездите изпратен,
по-щедър от принц и на всички прегръдки раздал.
Когато си тръгва, изпраща го в пътя обратен,
развян от тъгата ни, синьо-небесният шал.