Ако поетите престанат да творят
и слязат от небесната си стълба.
Ако не искат вече да летят
и двете си криле напъхат в джоба...
Ако погледнат ярките звезди
и кажат безразлично: ясна вечер.
Ако затворят куфара с мечти
и клетият щурец решат, че пречи...
Тогава тъжно ще тече деня.
Животът ще е скучен и безличен.
Ако поетите решат това -
светът ще бъде чисто прозаичен.





