автор: BoboDux

Веднъж отидох на вечер, посветена на рано починалия талантлив писател Б.Б. На първия ред се бяха подредили група литературни критици, които нервно прехвърляха листовете с предварително приготвените си речи. След доклада за Б.Б. дойде ред и на критиците. Първият започна:
- Б. беше поет на здрача, изразител на неосъзнатата интелигенция...
- Браво! - бурно аплодираха присъстващите.
След това се изправи друг критик. След като се замисли за миг, той започна с прочувствен глас:
- Изразител на българския здрач, Б. беше едновременно и певец на интелектуалната неосъзнатост.
Трети критик заяви, че ако присъстващите нямат възражения и той е готов да положи скромен словесен венец на гроба на „певеца на здрача“. Поклони се и започна:
- В допълнение към отличните характеристики на Б., направени от моите колеги, ще кажа, че талантът му разцъфтя в здрача на българския живот, в който течеше и животът на неосъзнатата интелигенция. Да, господа! Б., ако може да се каже така, е поет на здрача...
Изправи се и четвъртия критик:
- Когато говорят за Б. мнозина забравят да отбележат външната среда, в която живя трагично рано напусналият ни писател. Времената днес са сиви и това се е отразило в героите на неговите произведения. Всички те са сиви, сумрачни, защото времето е време на сумрак, а Б. беше негов поет. Неосъзнатата, отпусната интелигенция днес намери в него свой летописец на сенчестото си ежедневие. Обобщавайки творчеството на Б., човек може да се изрази със следните заключителни думи: той беше истински поет на сумрака, художник на неосъзнатата интелигенция...
Тук вече ми дойде много. Повиках настрана този четвърти критик и го попитах:
- Откъде знаеш, че Б. е поет на сумрака?
Той ме погледна с празен поглед:
- Знам това от достоверни източници. И също певец на неосъзнатата интелигенция.
- Наистина ли?
Бавно го поведох до прозореца, който беше отворен, защото в заличката беше задушно и с неприкрита завист забелязах:
- Колко умно и оригинално пресъздавате всичко това!
Опирайки се на перваза на прозореца, той самодоволно вирна нос:
- Неосъзнатата интелигенция, която разцъфтя в сумрака на Б. ...
Кимайки съчувствено с глава, с рязко движение се наведох, хванах го за краката и го изхвърлих през прозореца. Добре, че бяхме на втория етаж. Бях доволен – за днес един критик по-малко. Това беше моята жертва пред олтара на един прекрасен, чувствителен писател.
Певецът на сумрака...