автор: ma_gi

„Страшният съд винаги идва.
Обикновено на крилете на ангел, готов да изтърпи греха на предателите…”

Вие плакахте ли, господа министри,

докато летеше светлината
и окъпа
в погледа си бистър
цял народ,
заклещен в двата свята:

вашият –
на позлатено блато,
на воня, на власт и на интриги
нашият –
на няколко инфаркта,
закрепили робските вериги.

Но се случи,
точно по средата –
ангели развяват трикольора!
Откога
народ не беше плакал
не от мъка,
от човешка гордост!

Вие плакахте ли нищи депутати
и ояли се
партийни мекерета?
Ангелите идват за разплата.
За онези
пачки в чекмеджето,

дето трябваше
да бъдат за мостове,
за училища, за болници, за пътя…
Да спестят от детските гробове
и от хиляди
човешки смърти.

Ние плачем, господа министри,
ние плачем,
нищи депутати!
Сред сълзите винаги е чисто…
и заякват
някак си крилата.