автор: idan1

Огнени проблясват залезите,
ту се скриват зад близкия хребет,
ту отново изплуват.
Душно е. Чака вечерния повей,
дишането да освежи.
Една по една палят се звездите
и луна ще заблести,
докосваш ги, ръка протегнеш ли само.20
Неизбежният аромат на скара,
обонянието възпламенява,
бирата в съзвучие с това.
Балканецът без музика не може,
в песни тъгата си да разкаже.
И онези ритми, що удрят те в корема,
що кръвта възпламеняват,
в буйни танци заиграват.
Нощта се прекатурва,
нов ден, нов късмет,
надеждно вярва в това,
на балканите човекът.