автор: ToZero

Скочихме в дупката и тръгнахме по един дълъг тунел, който ни изведе в ресторанта на някаква почивна станция, където седеше една царица заедно с нейната свита от грации – всички червени и силно изгорели от слънцето.
- А, та това е Бялата царица, дали сега не трябва да ѝ казвам Червена царица? – прошепна ми Алиса.
- О, миличка, колко се радвам да те видя – каза царицата – Виж какво стана с мен! Дойдох на почивка на море, а какво – станах от червена, по-червена, и всичко ме боли, не мога да помръдна. Добре, че си довела този местен абориген да ни сервира обяда. Прислужниците наредиха храната там отстрани и изчезнаха, а ние седим тук и гладуваме.
- Извинете, Ваше Величество, но аборигените живееха някъде далеч – в Канада, в Австралия, в Мексико, може би. – Алиса май бе забравила къде точно живееха аборигените.
- Ама какво ме интересува откъде е дошъл. Нека идва и сервира.
- Ваше величество, - обадих се аз – това е Шведска маса и затова…
- Не знам коя е шведската маса – всички ми изглеждат еднакво грозни, но побързай със сервирането, защото съм толкова гладна, че мога да изям не само една кифла с мармалад, но и няколко сладоледа от жаби.
- Ваше Величество, искам да Ви предложа българско кисело мляко. То лекува изгарянето и ако се намажете с него, ще получите равномерен тъмен тен и ще почернеете за нула време и болките Ви ще минат.
- Но аз не обичам мляко, особено прокиснало. И не искам да ставам черна царица. Как ще командвам бялата армия, като съм станала черна царица, кой ще изпълнява заповедите ми?
- И ние си имаме армия и тя се командва от главнокомандващия президент.
- И бялата армия си има главнокомандващ бял цар, но нали трябва да има и бяла царица, за да го командва него. Ай, ами ако Черната царица стане бяла и поиска тя да командва? От разузнаването научих, че тя е отишла на избелващи спа процедури. Ами ако е станала по-бяла от мен? А сега, стига приказки, донеси ми обяда!
- От Шведската маса всеки сам си избира какво да си сервира, но тук няма кифли с мармалад.
- Тогава донеси сладолед от жаби!
Алиса, която с интерес разглеждаше наредените храни, не издържа и каза:
- Тук няма жаби и гущери, но има много други интересни неща, дори са надписани: супа „тара-тор“ – това звучи много приказно; „супа топчета“ – Зайченцето бяло на топчета си играло в близката горичка с хитрата лисичка. Когато се стъмнило, то топчетата скрило – в супата – ако смеете, яжте; „мус-ака“ – това не го искам; „ке-бабче“ – това май е за стари хора; „бани-ца със сир-е,не“ – е, не, това мирише вкусно, трябва да го опитам и аз; „сан-дивеч с лук-анка“ – не обичам лук, пък бил той и Анка; „бо-за“ – на това работата му е много мътна; „кисело мляко“ – значи то става и за ядене; „коз-юнак” – има дори и мускули. Има много интересни неща, трябва да си изберете това, което най-много ви харесва.
- Че как да знаем кое ни харесва, като не сме го пробвали?
- Скъпи дами, вълшебната масичка дава храна, но не я сервира. Затова грабвайте лъжиците и столовете и идвайте тук при вълшебната Шведска маса да пробвате храните!
В този момент в стаята връхлетя Сивия заек и извика:
- Бързо! Бързо! На плажа се събира цялото царско войнство. Ще има война. Бързо! Бързо! Местата за публика на първия ред са ограничени.
Каза това заекът и изчезна отново, а ние с Алиса го последвахме и хукнахме към брега.