автор: pavlinag

Блести коловозът в поройния дъжд,
в мъглата стрелките се втурват.
Студено е. Кой ще те стопли с дъха?
Далечно е. Кой ще те чуе?

Трептят като кръпки, изпрани с тъга,
листа неоплакани още.
Кафяво е. Вятърът гони с метла
боклука, изхвърлен от кошчето.

Безлюдно е. Малко треперя от студ.
Просветва за влака семафор.
Пристигаш. Оставям на воля дъжда
косата ми да разплаква.