Дълго заседават маститите автори,
произнасят присъди над Словото –
този писател добър е, онзи не става.
Слагат твърди оценки и категории.
Мигаме ние, тези, дето не ставаме.
Дали да попитаме маститите автори -
нали от вас на добро сме се учили,
докрай да служим честно на думите?
После се сещаме - маститите автори,
когато ни учеха как да обичаме,
все още бяха поети, а не чиновници.
Нямаха кабинети и луксозни издания.
Трудно отпечатваха първата книжка,
носеха ватенки и строяха мостовете.
А днес те са вече маститите автори,
и твърде рядко се сещат за Словото.





