автор: hava

Ръцете на баба отново закърпват деня ми
и бавно утихват след детските ми игри…
И точно когато в очите пробягва съня ми
ръцете на баба пак благо докосват съня ми…

Ръцете на баба редят и подреждат като магия
спомен и бъдеще в ракла от минало време.
И ме завръщат към онази целувка, с която
от челото ми, тя изтрива поредното бреме.

Ръцете на баба преразказват на мен и на себе си
все тъй за пътеката стръмна обрасла във троскот…
И учат…, и учат от своята тиха и търпелива есен
с пърстролика бабино-майчина обич що е живот.

©Мая Златева, 09.10.2018г.